Парк Чан-Ук е един от най-оригиналните и популярни корейски кино режисьори през 21-ви век. Голяма част от творчеството му залага на красиво заснети сцени, в които красивата обстановка (декори и архитектура) бива използвана за разгръщането на мрачни истории, изпълнени с тайни и неочаквани изблици на насилие. До известна степен, “Прислужницата” е експеримент за Парк Чан-Ук, макар и да следва някои от типичните за режисьора похвати. Традиционните азиатски елементи са смесени с мрачна готическа атмосфера.
Филмът е адаптация на английския роман “Крадлата” на Сара Уотърс, но действието е преместено в Корея по време на японското владичество.
Основната сюжетна линия в “Прилужницата” разказва за тайния конспиративен план на измамника Граф Фудживара, който се опитва да ограби богатата японската наследница Лейди Изуми Хидеко, живееща в лукс с властния си чичо Кузуки. В планът е замесена неграмотната крадла Сук Хи, която бива наета като прислужница на Хидеко и се опитва да повлияе на емоциите ѝ, като я накара да се влюби във Фудживара. Измамникът планира да се ожени за Лейди Хидеко, а след това да я остави в лудница и да открадне наследството ѝ.
След това всичко се обърква и нищо във филма не е такова, каквото изглежда. Между Хидеко и Сук Хи се поражда сексуално напрежение още от самото начало, което по-късно прераства в опасна и напрегната любовна афера. Актьорската игра въздейства с реалистичността си, която е подчертана от скритите погледи и фините реакции. Наблюдаваме психологическа и еротична игра, която постоянно променя правилата си. Двете главни героини се влюбват една в друга, отдават се на страстта, но оригиналния план на Сук Хи все пак трябва да бъде изпълнен.
Красивите и нежни женски персонажи контрастират на студените и арогантни мъжки герои във филма. Лейди Хидеко и Сук Хи са вълнуващи, дълбоки и сложни. Трудно ни е да прочетем мислите им в различните моменти, трудно ни е да разгадаем тайните намерения зад красивите им очи.
“Прислужницата” е разделен на три части, като всяка от тях е разказана от различна гледна точка и отделните фрагменти запълват различни неясноти, а същевременно отварят нови такива. В голяма част от филмите си (“Олдбой”, “Жажда”, “Изгубена Невинност”, “Lady Vegeance” и други), Парк Чан-Ук поднася един неочакван обрат, който изненадва неподготвения зрител. В “Прислужницата”, обаче, разкритията са толкова много, че лентата се превръща в сложен кино пъзел, който наблюдаващия подрежда до самия ѝ край. Елегантната кинематография и динамичното действие на филма правят изживяването още по-вълнуващо, а повторното гледане е повече от задължително.
