С настъпването на лятото, настъпва и прайд месеца, а най-голямото събитие у нас в подкрепа на човешките права София прайд е все по-близо. И тази година, шествието ще бъде съпроводено от разнообразна културна и спортна програма, а ние от PROUD.bg ще ви срещнем с част от куиър артистите и тяхното творчество. Днес ви срещаме с Калоян Русинов, за едни по-познат като DJ Kaloo – резидент DJ на парти поредицата Loud’N’Queer, а за други като paper-daddy – творческият псевдоним, зад който стоят множество секси илюстрации и комикси. Специално за читателите на PROUD.bg, DJ Kaloo предостави и най-новия епизод от mixtape поредицата Loud’N’Queer, с който да подгреем подобаващо за предстоящите събития.
Последният път, в който разговаряхме с теб, беше малко преди началото на пандемията… Какво се промени през това време по отношение на клубния живот и събитията на местно ниво и в частност гей и куиър партитата?
В Бългaрия генерално не се случват особени промени, когато говорим за клубен живот и електронна сцена или ако има такива, то те се случват с миши стъпки. Пандемията просто постави на пауза не-случването на нещата. Разбира се, сега когато започнахме да се връщаме към нормалния начин на живот, се налага да си преговорим някои неща. Макар да не се филмирам излишно, и на мен, както на много други хора, пандемията повлия на нагласите ми. Трябваше ми известно време за да престана да се в чувствам, странно, неловко и виновно когато изилизам.
Нещата не са по-различни, когато погледнем в частност към гей партитата – няма поява на нови неща и нови лица. Openly queer диджеите в София продължават да се броят на пръстите на едната ми ръка…
На какво се дължи това според теб?
Това се дължи на много фактори. Основния разбира се е мачисткия манталитет на българите. Много хора продължават да изпитват някакъв неоправдан срам или не могат да се престарашат да own-нат своя queerness. Те чалгарите не смеят, макар да са обект на всенародната любов на масите, пък какво да говорим за другите.
В предните ни разговори си споменавал, че търсиш открити ЛГБТ DJ-и, които да се присъединят към Loud’N’Queer… Как се развива това твое начинание?
Да, изпитвам огромна трудност да намеря еднакво мислещи queer хора като мен, с които да си подхождаме стилово. Силно се надявам да намеря такива. Искам да уточня обаче, че не търся хора, за да създам поредната организация, която ще „промени клубата сцена в България“ и която ще се разпадне след точно 2 партита. Аз идвам от дръм енд бейс сцената, минал съм през доста стилове електронна музика и за 20 години съм се нагледал и наслушал на диджейски интриги и ненужен competition.
Генерално търся хора, с които да се подкрепяме едни други и всеки да поставя на масата неговия талант по неговия си начин, но за съжаление най-голямата лиспа на България са качествените хора. Тук е момента да споделя, че през последната година работя успешно с Даниела Арнаут a.k.a Disco Manga, която повечето от вас познават като професионален танцьор по големите електронни партита през годините. Макар да е cis жена, тя притежава безспорна експресивност и стилово си подхождаме. Мизонгизма и подценяването й, което срещам главно сред мъжете диджеи от софийската сцена обаче, е доста грозно и необосновано, защото макар да има неща за шлифоване, аз виждам, че тя наистина обича хаус музиката и живее с нея. Като мен. За мен това е достатъчно някой да спечели моето уважение и подкрепа.
Сам организираш събитията си. Кои са основните трудности в едно такова начинание и въобще защо го правиш in the first place?
Не е трудно да организираш събитие. Трудно е да накараш хората да дойдат на него. Аз лично държа сам да си случвам участията и даже не очаквам някой да иска ме буукне в България на фона на това, че тотално съм се позиционирал като queer диджей. Също така, аз съм от хората, които не държат, даже избягват да „светят“ навсякъде и да се съобразяват с лигави неща. Аз съм клубен хаус диджей преди всичко. Не ме влече да пускам по барчета и събития, на които танцуването не е основния фокус. Така че, на този етап се чувствам най-добре, когато си случвам сам нещата, въпреки трудностите които това носи. Най-голямата трудност, която срещам е да отклоня местните гейове от чалгата, Азис и другите баналщини, с които очевидно са закърмени. За мнозинството български гейове, Азис е „либерализирал“ и „сексуално освободил“ българите…?!? Това не е вярно! Видно е, че „приемането“ за чалгарите се изчерпва с това гейовете или да са палячовци, които да им правят сеира или гейовете да се свират бъзливо по ъглите. Друго нещо, с което се боря цял живот е така желаната и романтизирана дискретност, неоправдания срам и интернализираната хомофобия при гейовете. Просто мачо културата и чалгата се припокриват доста и сериозно са повредили мисленето на хората. Иначе на въпроса защо го правя – просто искам да пускам музиката, която обичам с и на хора като мен.
Музиката, която пускаш, едни я смятат за „твърда“, други пък я усещат като не толкова „твърда“ заради изобилието от вокали… Как би я определил ти самият?
Музиката, която пускам може да бъде и твърда и мека в зависимост от времето, мястото и хората, но ако ме питат какъв стил пускам бих казал просто house. За мен е важно хауса, който пускам да има Chicago и Detroit flavor, да има солиден бас и груув и ако има вокали те да са соулфул и секси без да са банално-лигави. Искам музиката ми да е секси. Няма да ме чуете да пускам „песни и танци на народите“, испански чалги в тек хаус вариант или бро тек хаус. Това, че почти всичко може да се вкара в 4×4 beat, не значи, че трябва. Другата крайност – да се правим на интелигентни и претенциозни с приспивен минимал хаус също не ми е присърце. Признавам, че обичам вокали. Когато още не се бях позиционирал като queer диджей бях по-скоро пестелив на вокали, но сега нямам такива притеснения. Определено сега се забавлявам много повече, когато пускам музика.
В прайд месеца ни предстоят няколко срещи с теб и нещата, с които се занимаваш…
Покрай прайда ще случа още веднъж изложба с гей манга и илюстрации, които рисувам помеждудругото през годините. Буквално рисувам това, което ме дърви – мускулести секси пичове в манга стилистика. Изложбата ще се случи от 10-ти до 15-ти юни в The Steps и е част от програмата на Sofia Pride Arts и се казва Гей Батки Manga Exhibition by paper-daddy.
Заглавието „Гей Батки“ с провокативна цел ли е избрано?
Заглавието „Гей Батки“ е избрано, първо защото не се взимам на сериозно в това мое начинание, и второ защото повечето хора ще определят мъжете, които рисувам като точно това. Не мисля че моите манги са кои знае каква провокация. За хората, които не са виждали нарисуван член може и да са. Моите керъктъри изглеждат доста мачо, но също така са сексуализирани for the gay eye. Забавното е, че колкото повече „батките“ се пънат да постигнат заветния алфа-мачо статус и се суетят в Инстаграм, толкова повече ние гейовете ще ги сексуализираме, и ще си позволяваме мръсни неща с тях във фантазиите ни. Също така, ако погледнем която и да е (wanna be или не) фитнес батка в Инстаграм, виждаме, че немалка част following-a им са именно гей мъже и те са наясно с това. Така че ситуацията е win-win!
Тази година ще пускаш за трети път на Sofia Pride. Какво е за теб прайда и защо е важно да сме там на 18-ти юни?
За мен е огромна чест и отговорност да пускам за трета година на шествието на София Прайд. За съжаление докато стигна до това отне доста години. Изпитвах срам да отида на прайда, да не би да ме асоциират с по-женствените гейове. За щастие пораснах и започнах да правя разлика между това дали бих си легнал с някой, дали някой е женствен или не, и дали го приемам като личност. Sexual preference и approval са различни неща. Много се надявам гейовете в България, които се имат за много „мъжки“ да разберат, че ако искаш да те приемат такъв какъвто си трябва да приемеш и другите такива каквито са. Друго нещо, което ме отделечаваше от прайда беше, че много години той беше по-скоро манифестация. Години наред нашето съществуване се политизира и ни набеждават за виновни за какво ли не. Изморително е и да донякъде разбирам мисленето „те, тъкмо се успокоиха, сега парад ще им правим“, но го смятам за грешно. Радвам, се че прайда все повече е повод да се почустваме добре като ЛГБТ хора и като част от нещо по-голямо от нас самите и все по-малко като повод да се почувстваме като изкупителна жертва в нечия политическа риторика. Прайда, разбира се, има своята политическа агажираност и цели и аз, в никакъв случай не искам да ги омаловажвам, но след две години пандемия и сега война, мисля че трябва да гоним и ценим всеки положителен момент, защото откровенно казано, нещата тепърва ще стават и по-зле. Така че на 18-ти юни ви очаквам заредени с положителна емоция и с гордо вдигнати глави!
Горд ли си? Защо е важно да бъдем горди?
Горд съм с това, че мога да си позволя да правя това, което ми харесва. Гордостта е нужна, за да се престрашиш да кажеш на света „Това съм АЗ и няма да позволя вашето мнение да ме принизява!“ Но нека не забравяме, че да си с различна сексуална ориентация, само по себе си не е талант. Когато няма какво повече да се добави освен сексуалната ориентация, наблюдаваме грозни явления и личности, които по-скоро вредят на имиджа на ЛГБТ общността. Старайте се да не сте посредствени в това, което правите и не позволявайте хората да ви омаловажават и да определят вместо вас кое е нормално и кое не.
В прайд месеца може да чуете DJ Kaloo като част от лайнъпа на тазгодишното издание на фестивала Meadows In The Mountains от 2-ри до 5-ти юни в Полковник Серафимово, Смолян. За трета поредна година Kaloo ще бъде част и от официалното прайд шествие на 18-ти юни. Loud’N’Queer ще окупира зала 2 на официалното афтър парти в КУПЕ, а зад пулта ще застанат DJ Kaloo и DJ Disco Manga. Не пропускайте и гей манга изложбата на paper-daddy – „Гей Батки“, която ще се проведе от 10-ти до 15-ти юни в The Steps и е част от културната програма на Sofia Pride Arts 2022.
Повече информация можете да получите от информационният център на София Прайд 2022, намиращ се на улица „Шипка“ 23 с вход от страната на ул. „Васил Априлов“, както и от официалните канали на София Прайд в социалните мрежи.
Последвайте и DJ Kaloo в Instagram.
