PROUD.bgHistory: Гладис Бентли – иконата на Харлем

PROUD.bgHistory e културната рубрика, в която всяка седмица ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. След като миналата седмица ви разказахме за вогинг майстора Уили Нинджа, днес ви връщаме няколко десетилетия назад през друга ера на Ренесанса в Харлем. Ера, през която нощната гей сцена била оглавена от смелата чернокожа лесбийка Гладис Бентли.

 
L’N’Q: House & Disco
 

Родена през 1907 година във Филаделфия, Гладис Бентли е най-голямото от четири деца в бедно семейство на чернокожи. Още от малка, тя се е чувствала различна от останалите. Бентли редовно обличала мъжките костюми на братята си, а веднъж дори отишла на училище с един от тях, след което била изгонена от час. Освен това, на бъдещата звезда ѝ било трудно да си намери приятели. Тя се чувствала много по-зряла от връстниците и съучениците си. За сметка на това, чернокожото момиче заформило особена връзка с една от учителките си и редовно оставала след часовете да ѝ помага да почисти бюрото, дъската за писане и кабинета. През нощите, красивата преподавателка редовно присъствала в сънищата на Бентли. “Не разбирах смисъла на тези сънища тогава, но по-късно осъзнах какво се случва с мен”, споделя тя години по-късно. Родителите на Гладис също имали наблюдения над нея и в един момент започнали да я развеждат при различни доктори и да търсят лечения за особеностите ѝ. Това се превърнало и в основния мотив – тя да избяга от вкъщи завинаги на 16-годишна възраст.

Гладис Бентли извадила късмет и попаднала в Харлем, където започнала нов живот. През онези времена, кварталът е средище на чернокожи и аутсайдери, които откриват непозната свобода между стените на нощните барове и клубове. Талантливата Бентли попаднала на обява на бар The Mad House, които си търсели пианист от мъжки пол и решила да се пробва, преобличайки се в костюм и използвайки нетрадиционните си външни белези като билет към успеха. Именно там се родила и звездата на Гладис Бентли. Изненадващо, барът не бил посещаван само от чернокожи, а и от бели богаташи, които търсели зрелища. Точно така една нощ в бара се озовал писателят и фотограф Карл ван Вектен, който останал изумен от таланта и мъжкото излъчване на Гладис. След като двамата завързали приятелство, Карл подарил на певицата бял смокинг – дреха, която се превърнала в нейна запазена марка след това.

Изпълненията на Гладис Бентли били провокативни и оригинални – тя най-често сядала зад пианото и правела кавър интерпретации на вече познати песни, като променяла текстовете им и ги претрупвала с вулгарни намеци. Връзката ѝ с публиката също била ключова за славата на звездата – тя редовно ставала от пианото и започвала да флиртува с жени от публиката. Името на черната певица започнало да се появява все по-често в медиите, а популярността ѝ довела до напускането на баровете и преместването и на по-големи сцени. Междувременно, Бентли живеела открито като лесбийка и носила мъжките дрехи в ежедневния си живот, а вестниците погълнали с интерес сензационната история за изсценираната ѝ сватба с бяла жена в Ню Джърси.

Голямата депресия през 30-те години променила значително живота на Гладис Бентли. Толерантността била потушена дори в Харлем, а хомосексуалността била жестоко преследвана. Певицата нямала избор и единственото възможно решение било тя да промени живота си и да започне да изнася концерти все по-рядко. През 1937 година, Бентли се преместила в Лос Анджелис и заживяла с майка си. Там, понякога звездата изнасяла концерти, но нейните кавър интерпретации вече не били толкова смели и скандални, а това довело и до очакван спад в интереса от страна на публиката. Бентли вече не била скандалната пиано певица, която играела смело с джендър конвенциите, а просто поредната черна изпълнителка.

През последната част от живота си, Гладис Бентли стигнала неочаквано далеч в опитите да изчисти имиджа си от миналото. В рамките на три години, тя започнала да твърди, че била омъжена за трима различни мъже. През 1952 година, написала статия за списание Ebony със заглавие “Отново съм жена”. В нея, тя описва живота си от миналото като “истински ад, сравним с наркотична зависимост”. Също така, тя споделила че приемането на женски хормони три пъти в седмицата „променило сексуалната ѝ ориентация и я превърнао отново в истинска жена“. Гладис Бентли започнала да пише и мемоар с работно заглавие “Ако това е грях”, но той останал недовършен (за щастие или не), тъй като певицата починала по време на грипна епидемия през 1960 година.

Дали рязката промяна в поведението на Харлем иконата e била защитна реакция от преследването на хомосексуалните през онези години, или Бентли станала по-религиозна? Мистерията остава неразрешена и до днес.