PROUD.bgHistory e културната рубрика, в която всяка седмица ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. Тази седмица ще ви разкажем за една от най-бляскавите звезди на клубната вогинг сцена през 80-те – Уили Нинджа.
Уилям Лийк се ражда през 1961 година в Куийнс – най-големия административен район в Ню Йорк. Няма много известна информация за детството му, освен че майка му Естър Лийк е приемала сексуалната му ориентация и го е насърчавала да се занимава с танци. Самият Уилям разказва, че не му се е налагало да се разкрива. Един ден, майка му просто отишла при него и му казала: “Ние майките знаем всичко. Ти си мой син и аз ще те подкрепям във всичко.” Като малък, Уили е самоук танцьор, който започва да привлича внимание с таланта си. След като завършва гимназия, той се записва в академия за гримьори и фризьори.
В началото на 80-те години, момчето решава да преследва мечтите си и продължава да се занимава предимно с танци. Заедно с негови приятели, сформират танцова група, която кръщават The Video Pretenders. Заедно те обикалят различни нощни клубове и танцуват хореографии, които научават от видеоклиповете на най-големите звезди през онези времена.
С навлизането си в гей средите, Уилям се запознава с местната драг и бална култура. Историята на въпросната сцена може да се проследи още до т.нар. Ренесанс на Харлем, по време на който се организира първия куиър маскарад през 1869 година в Hamilton Lodge. Превърнали се в традиция, събитията стават известни като “педалски балове” и “парад на феите”. По време на Голямата Депресия и криминализирането на хомосексуалността, сцената се сблъсква със сериозни репресии. През 60-те години, обаче, се преражда с начеването на движението за граждански права на чернокожите. Въпреки това, расизмът се усещал дори на баловете – черните кралици трябвало да си избелват лицата, ако искат да спечелят. Бунтувайки срещу предразсъдъците, те решили да се откъснат и да организират собствени партита, на които да могат да бъдат себе си. Точно тогава се появява и традицията със сформирането на т.нар. “house” състави, в които освен да танцуват и да творят заедно, участниците приемат функцията на съпортинг група и “избрано семейство”. Това е важно, тъй като участниците във балната сцена са най-често аутсайдери, които ежедневно се сблъскват с хомофобия, трансфобия и расизъм. На тематичните си събития, вогинг кралиците се състезават в различни категории и се борят за трофеи, които издигат house-а им в йерархията.
Уилям Лийк решава да сформира собствен house – The House Of Ninja. Чернокожият герой решава да се подвизава с прякора Уили Нинджа, заради новопридобития му стил на танцуване, вдъхновен от бойните изкуства. Самият той разказва, че се е вдъхновил главно от азиатските и индийските движения и артикулации. The House of Ninja се превръща в едно от най-престижните имена на сцената, заради невероятните си танцьорски умения и иновативното измисляне на нови движения в т.нар. вогинг танц. Когато се появи на сцената, Уили Нинджа не е мъж или жена – той разбива джендър рамките и очакванията с визията си. Дълга коса, мустак, блестящи бижута, грим и женски дрехи – неочакван микс от мъжественост и женственост. Подобен вид е не само бунт срещу белия хетеронормативен стандарт, но и срещу самата субкултура, която издига на почит женствеността.
През 90-те години, след като участва в култовия документален филм “Paris Is Burning”, Уили Нинджа се сдобива с неочаквана популярност и започва да работи като хореограф, музикант и професионален модел. И макар и славата да му дава възможност да обикаля целия свят, той никога не се откъсва напълно от балната сцена. Започва да говори публично за ХИВ превенция и да се бори със стигмата пред гей общността. През 2003 бива диагностициран със СПИН, но не успява да си позволи правилно лечение, тъй като се грижи финансово за възрастната си майка. Когато боледуването му се влошава, Уили губи зрението си и умира през 2006 на 46-годишна възраст.
