Музикалната еволюция на WILLOW я направи най-интересния член на небезизвестното семейство Smith през последното десетилетие. Постоянните експерименти и творчески рискове ѝ позволиха да се развие като артист, отказващ да се впише в определени рамки. Кариерата ѝ започна с противоречивия феномен „Whip My Hair“, а от него до актуалния „lately i feel EVERYTHING“ тя намери начини да се заиграе с алтернативната сцена, инкорпорирайки елементи на поп-рока, регето и психеделичния рок.
Новият кратък албум на WILLOW е трибют към поп-пънк вълната от началото на века. С помощта на имена като Travis Baker и Avril Lavigne 20-годишната американка успява да покори нови (за нея) територии и да ги добави към все по-богатото си портфолио от музикални експерименти. Въпреки че албумът събуди високи очаквания с първите си два сингъла, Willow този път не си е дала нужното време за да разгърне подобаващо потенциала си. 26 минути се оказват някак недостатъчни за певицата, въпреки ясната концепция на записа.
„t r a n s p a r e n t s o u l“ дава обещаващо начало на проекта, но не е представителна за цялостното звучене. Дори в рамките на поп-пънка WILLOW не се задържа на едно място за дълго и не позволява на музикалния тренд от последните две години да обезличи артистичните ѝ търсения. В 11-те парчета тя вкарва елементи от пънка, гаражния рок и инди рока с вариращ успех. „FUCK You“ е добър пример за момент, в който младата госпожица Smith се опитва да се възползва от анархизма на ранния пънк, но в крайна сметка не успява да постигне нищо впечатляващо. В парчета като „don’t SAVE ME“ и „4ever“ откриваме наченки на добри идеи, но те не са достатъчно добре изградени, за да звучат като пълноценни и завършени песни.
Сред по-силните моменти в изданието са „naive“, единствената чистокръвна балада в записа, в която WILLOW изкарва едни от най-експресивните си вокали досега и успява да задържи фокуса върху себе си, въпреки интензивния инструмента, и „Come Home“ – страхотен дует с Ayla Tesler-Mabe от групата Calpurnia, който смесва класически рок китари с похвати от doo-wop жанра.
Като цяло, „lately i feel EVERYTHING“ впечатлява с някои от идеите и композициите си, но не успява да остави толкова задоволително чувство след себе си като цялостен продукт. За сметка на това, WILLOW не звучи като да се е насочила към по-твърдото звучене заради комерсиални цели, а покорените нови територии вероятно ще я мотивират да създаде един още по-разнообразен и интересен албум следващия път. Трудно е да наречем проекта истински триумф, но със сигурност е някаква победа на фона на повечето невдъхновени поп-пънк записи, които излизат през последните години.
Слушайте „lately i feel EVERYTHING“ на Willow в Spotify.
