„House of Boys“ е първия масово разпространен филм, който продуцента Жан-Клод Шлим режисира и засяга една от най-личните му теми – тази за вируса ХИВ и СПИН епидемията през 80-те години, отнела живота на безбройно много личности от ЛГБТ+ общността. Несъмнено в сюжета на лентата можем да открием няколко препратки към истинската история на Жан-Клод, която той разказва в интервюта и на конференции, а това прави филма труден за обективна оценка.
„House of Boys“ разказва историята на Франк – гей младеж през 80-те години на XX век, който бяга от дома си, бунтувайки се срещу нормите и хетеропатриархалните ценности. В търсене на нови приключения и бърз секс, главният герой обикаля различни гей барове, но т.нар. кабаретен клуб „House of Boys“ променя живота му и се превръща в нов дом за русокосото момче. Бързото му съзряване и преминаването от една фаза на живота в друга ни хваща неподготвени и изненадани. Нереалистично е човек да се промени толкова рязко при появата на хетеросексуалното момче Джейк, което Франк не може да притежава, и при първите новини за т.нар. ‘гей-рак’.
Един от сериозните проблеми на филма е промяната на тона през втората половина. От наивните и сладникави музикални сцени през първата част до преувеличената мелодрама на втората част, сякаш гледаме два различни късометражни филма, отколкото единен проект. В старанието си да впечатли зрителя, Жан-Клод Шлим е нахвърлял всевъзможни стилове и техники, от което финалният резултат страда. СПИН епидемията е показана в най-жестоката си и крайна светлина, благодарение на впечатляващата работа с грима, но последните 30 минути от филма се увличат твърде много в оплакването на неизбежната съдба на Джейк.
Не става ясно защо действието в „House of Boys“ се развива в Амстердам, при положение, че през 80-те години не е известно да са съществували подоби кабаретни клубове там. Освен това, така и не виждаме никакви кадри от красивия град. Актьорите говорят на английски език без никакви наченки на акцент и оставаме с усещането, че в Амстердам няма нито един местен холандец… което е нелогично. Дори докторът в болницата е с английско име.
Разбира се, не можем да отречем, че намеренията на Жан-Клод Шлим са добри и той иска да повдигне важни въпроси с филма си, но красивите хореографии и музикални изпълнения, както и не-лошата актьорска игра на Хари Фериър и Бен Нортоувър, не се оказват достатъчни за да наредят „House of Boys“ до силните филми за СПИН епидемията като „Нормално сърце“, „120 удара в минута“, „Holding The Man“ и „1985“.
Прожекцията на „House of Boys“ на 10 ноември в Кино G8 от 19:00 ще бъде предшествана от дискусия с режисьора Жан-Клод Шлим, в която ще вземе участие и Посланикът на Люксембург в България – Роналд Дофинг. Филмът е на английски с български субтитри.
