Казвам се Вилиян Гешев и това е писмото до моя баща.
Заради него успях да разбера какво е да обичаш.
Днес отново ви срещаме с талантливия актьор Вилиян Гешев, за да поговорим за предстоящата премиера на неговия моноспектакъл “Писмо до баща ми” по Франц Кафка и авторски текстове.
Какво те провокира да създадеш “Писмо до баща ми”?
Идеята за това представление се роди миналото лято, докато приключвах своята Еразъм практика в Мадрид. Изведнъж самият текст премина през съзнанието ми и се присетих за него. Дори молих моя приятелка в България да ми го снима и изпрати, че да го прочета отново, защото там нямаше къде да го намеря на български език.
Тогава взех категоричното решение като се завърна да го осъществя. Това, което ме провокира да създам представлението “Писмо до баща ми” е не само едноименното писмо, което Кафка написва до своя баща, но и моята лична история, какво съм преживял, през какво съм преминал и най-вече какво се случи тази година. Защото 2023 година е катализатор за този спектакъл. Провокира ме желанието да говорим за неща, за които все още не смеем.
Какви са темите в спектакъла?
Разглеждаме теми, които ни откриха в много подходящ етап от животите ни. Говорим за отношенията между дете и родител, какви са признаците, че ни има и че съществуваме, какво е да обичаш и толкова ли е трудно това велико чувство.
Да имаш възможността да работиш по авторски текстове е страхотно, защото ти дава свободата да споделиш това, което те вълнува в момента. Странно, че при мен естествено се смесиха и овъртолиха по правилен начин не само личните ми истории, а и това, което Кафка иска да каже.
Какво цели да провокира “Писмо до баща ми” в зрителите?
След този спектакъл ми се иска зрителите да станат и да си тръгнат с желанието да прегърнат силно най-любимите си хора, да оценят какво имат, да им подадат ръка. Искам да ги видя усмихнати.
Този петък предстои едно друго събитие – “Процесът на (не)възможната метаморфоза”. Как свързваш творчеството на Кафка с темите в спектакъла?
Кафка е моят катализатор да стигна до този процес. Това, което той споделя в своето писмо е ключ към моя път, към моята история. Фигурата на бащата може много осезаемо да се забележи в творчеството му. И него са го интересували взаимоотношенията между дете и родител, силното влияние, което може да породи това както у единия, така и у другия, какви са последствията и после накъде.
Разкажи ни за екипа, който стои зад “Писмо до баща ми”.
Точно онзи ден размишлявах колко правилен усет съм имал с кого искам да работя над “Писмо до баща ми” и какви професионалисти избрах. Радвам се, че те се съгласиха и че се срещнахме в този процес. С някои от тях и преди сме работили заедно, с други се откриваме професионално за пръв път. Всеки е изключително прецизен и старателен в това, което върши, именно затова и като автор на идеята съм много доволен накъде върви всичко.
Режисьор е Ованес Торосян, който за мен е майстор на моноспектакъла в България. Сценограф и костюмограф е Ванина Цандева, която за броени дни успя да свърши толкова добра работа по представлението. Христо Намлиев е композиторът, с него се разбираме с малко думи, защото веднага усеща накъде отиват нещата. Борис Далчев е художник на плаката и успя да нацели толкова добре духа на спектакъла. Елена Хрант е моята сценична партньорка и се радвам, че ще мога да разчитам на нея в представлението.
Как? Ще видите.
Огромна признателност изпитвам и към нашите партньори Столична община, сдружение “Суматоха 2021”, Чешки културен център и издателство “Кръг“
Каква е разликата в това да пишеш произведение и да го изпълняваш на сцената?
Това е първият спектакъл, в който използвам авторски текстове. Тук искам да отбележа, че “Писмо до баща ми” е не само по авторски текстове, но и по едноименното писмо, което Кафка написва до баща си, което е в страхотния превод на Ива Иванова.
Странно е усещането да напишеш нещо и да го представиш на сцената. Не го чувствам като игра, тук няма актьорско майсторство. Усещам го като споделяне. Вълнувам се, защото като актьор не знам как ще ми подейства всичко това, по какъв начин то ще премине през мен на сцена. Явно сега е дошъл моментът да разбера.
Спектакълът и събитията около него са подкрепени от Кино-литературния фестивал „СинеЛибри“ – кой филм от програмата им би ни препоръчал?
“СинеЛибри” е един вдъхновяващ и грандиозен фестивал, който винаги успешно вълнува гостите си. Смело препоръчвам “Клети създания”! Може би съм пристрастен, защото съм почитател на Лантимос, но това е дългоочакван филм, който съм сигурен, че ще се оцени добре.
Премиерата на „Писмо до баща ми“ е ще се състои на 20 октомври в Чешки център София. Билети ще откриете тук.
“Понякога предприемаме действия, които гадаят бъдещето. Извайваме ежедневието си от думи, които не винаги имаме възможността да изкажем. И въпреки че времето не стига, пътят винаги води до врата, зад която стои едно единствено нещо – Любовта. Тогава разбираш, че има смисъл. Наистина има смисъл.”
