PROUD.bg review: Трансфобията и токсичната мъжественост във филма „Момчетата не плачат“ на Кимбърли Пиърс

 
MusicON Banner
 

“Момчетата не плачат” разказва истинската история на транс момчето Брандън Тина, който се опитва да избяга от ограничените разбирания в родния си град. Запознанството с група приятели в Небраска му донася нови противоречиви емоции, тъй като той се влюбва в красивата Лана, но трябва да прикрива истината за идентичността си. Ролята на Брандън се играе от Хилъри Суанк, която печели Оскар за трансформацията си във филма, а в образа на Лана влиза Клои Севини.

Лентата е режисирана от Кимбърли Пиърс и до ден днешен остава най-сполучливият ѝ опит в кино индустрията. Режисьорката чува историята за убийството на Брандън Тина, докато все още е студентка, и интересът ѝ я довежда до подробно проучване, продължило почти 5 години. През цялото това време тя работи и върху сценария за филма.

Ролята на Пиърс е изключително важна, тъй като перспективата, през която тя разказва историята се отличава значително от медийното отражение на събитията. Повечето вестници, списания и телевизии през 90-те се отнасят с неуважение към идентичността на Брандън. Някои от заглавията са “Лъжкиня беше убита”, “Двойнственият живот на Тийна Брандън – причина за тройно убийство” и “Кросдресърка убита след разкриване на нейната идентичност”.

Пиърс обаче пречупва рамките на тази опасна идеология, която подхранва омразата, и не се фокусира върху смъртта на главния герой като неизбежен изход от “двойнствения му живот”. Акцентът във филма пада върху насилието, което транс хората понасят заради липсата на разбиране и ограничените представи за биологичен и социален пол. Представи, които все още не са преборени на много места по света, включително България, както се убедихме през последната година покрай обществения дебат около Истанбулската конвенция.

Клои Севини в ролята на Лана

Историята в “Момчетата не плачат” e разказана от перспективата на Брандън. Това става ясно още от първата сцена във филма, в която виждаме очите на протагониста в огледалото на колата. Това е само едно от огледалата във филма – отраженията на главния герой са ключово изчислени и са важни за символното интерпретиране на творбата. Чрез честото използване на похвата бива поставена темата за образа, който Брандън излъчва пред обществото и разминаването с телесната реалност.

Този образ не е съвършен или дори положителен, защото отразява очакванията за мъжественост и подражаването на едни токсични модели. Брандън е наясно със социалните норми за пола и се опитва да се впише в света, следвайки лошия пример на мъжете около него. За тях е нормално да бъдат агресивни, да се сбиват в баровете, да търпят на болка и постоянно да демонстрират силата си. За да докаже мъжествеността си и да спечели симпатиите на героите във филма, Брандън загърбва възможността да бъде искрен и емоционален, докато личното му пространство не бъде изцяло нарушено.

Истинските Брандън и Лана

Мъжкото достойнство на Лотър и Нисан – приятели на Лана, бива застрашено от Брандън, в който тя се влюбва. Те прибягват до насилие, защото единствено така могат да установят ред в тяхната въображаема ментална йерархия. Мизантропията им контрастира с разбирането на Лана и пълното ѝ приемане на идентичността на Брандън. Бруталните сцени на сексуално и физическо насилие във втората половина на филма стъписват зрителя и оставят мрачен отпечатък върху съзнанието.

Критики могат да бъдат отправени, заради изтриването на чернокожия Филип от историята. В истинската случка той е приятел на Брандън и също като него става жертва. Причината зад неговата липса във филма остава неясна, но можем само да гадаем дали неговото присъствие би направило сюжета още по-интересен.

“Момчетата не плачат” не е от филмите, които гледаш за удоволствие. Въпреки това трябва да бъде видян поне веднъж, тъй като той отразява адекватно сериозни теми като трансфобията и токсичната мъжественост в обществото.

Филмa „Момчетата не плачат“ може да гледате в рамките на септемврийското издание на кино клуба Big Gay Film Club на фондация GLAS. Срещата ще се състои на 20 септември (четвъртък), от 19:00 ч., във Френския институт (площад „Славейков“ 3, София). Прожекцията е безплатна, но е необходимо да се запишете предварително на този адрес. Освен до филма регистрацията дава безплатен достъп и до двудневната международна конференция на тема анти-ЛГБТИ престъпления от омраза, организирана от Фондация GLAS на 20 и 21 септември във Френския институт (пълната програма на форума може да разгледате тук).

Хареса ли ви статията?