PROUD.bg review: Безусловната любов и идеята за семейство във филма „Невежите феи“ на Ферзан Йозпетек

“Невежите феи” е филм, който не би могъл да бъде направен днес. Както при всеки друг изкуство, така и в ЛГБТИ киното темите са се развили през годините, а филтърът, през който се разказват историите, се е променил също. Повечето тематични ленти от изминалото столетие представят куиър героя като плоска карикатура и го изправят срещу един противоположен свят, обричайки го на тъжен край. Новият век донесе със себе си нужната промяна и постави гей и транс героите в нов контекст. Контекст, в който съществуването им невинаги противоречи на другия свят, а способността им да дишат, обичат и страдат ги прави също толкова комплексни, колкото героите във всички други качествени филми. Заслуга за това имат талантливи режисьори като Дъстин Ланс Блек, Джон Камерън Мичъл, Педро Алмодовар, Гъс Ван Сант, Андрю Хейг и Ксавие Долан.

Ферзан Йозпетек винаги е оставал встрани от мейнстрийма, а творчеството му е подценявано и пренебрегвано в глобален мащаб в повечето трудове, посветени на историята на ЛГБТИ киното. Възможни причини за това са източните му корени, които събуждат предразсъдъците на незапознатите. На пръв поглед “Невежите феи” е един лесносмилаем и лек филм, който разказва клиширана история. Вдовицата Антония, изиграна от страхотната Маргерита Буй, намира следи от тайната изневяра на покойния ѝ мъж. Следи, които я отвеждат в един различен свят от нейния. Емоционалният сблъсък ѝ помага да преодолее скръбта и да продължи напред.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 
Талантливата Маргерита Буй в ролята на Антония

Личният ми опит с произведението ме остави със смесени чувства след първото гледане. Завладя ме една особена емоция, сякаш нещо не беше на мястото си. Бях изненадан от начина, по който се разви историята във втората половина на филма. След второ гледане успях да го погледна от различен ъгъл и разсъжденията ме отведоха до нов изход.

Основните теми във филма са безусловната любов и приемането, но пътя, по който достигаме до тях, се различава от този на повечето гей филми. Мъртвият съпруг Масимо се оказва притеглящата сила, която позволява на безусловната любов между Антония и Микеле да се разгърне. След смъртта му и двамата са еднакво наранени, тъй като осъзнават, че докато са отдавали себе си изцяло на Масимо, в отговор са получили само половината от него. Когато тези две половини се сближават, химията им образува нещо, което надскача сексуална ориентация и пол.

Антония и Микеле научават взаимно нови неща за покойния любим и това ги свързва на едно дълбоко емоционално ниво. Заедно двамата осъзнават, че имат толкова общо помежду си, колкото са имали и с Масимо. Благодарение на разбирането и обичта си един към друг, героите успяват да излекуват раните си и да продължат напред. Именно затова кулминацията във филма – сцената с целувката – е нещо повече от обикновеното сексуално привличане. По-скоро ставаме свидетели на нещо далеч по-скъпо – изразяване на любов, която е толкова силна, че не може да се побере в никакви рамки и затова се проявява по физически начин.

Маргерита Буй и Стефано Акорси

Друга основна тема в “Невежите феи” е идеята за семейство. Представите на Антония са предизвикани от компанията, в която живее Микеле – избрана общност, която е задружна, независимо от обстоятелствата. Срещата първоначално поражда напрежение и неразбиране, но впоследствие отваря съзнанието на главната героиня и разширява възприятието ѝ. Никой от героите във филма не е съвършен, но въпреки това между тях има приемане и разбирателство. Въздействието между двете страни е символично изобразено и чрез цветовите гами. В началото на филма сцените с Антония са изпълнени с неутрални и приглушени тонове (най-вече зелено и сиво), докато сцените с Микеле са изпълнени с множество цветове. С развитието на филма виждаме Антония във все по-ярки цветове (най-вече червено), което подсказва за развитието на нейния персонаж.

Нетрадиционното семейство е една от основните теми във филма

Филмът на Ферзан Йозпетек далеч не е шедьовър и има своите минуси. Липсва дълбочина в голяма част от страничните герои, а някои стереотипи така и не са избегнати успешно. Не става ясен и замисълът зад герои като болния Ернесто, турския имигрант Емир и етническата прислужница (представена по расистки и елитистки начин), които независимо от времето си на екран, остават безлични за зрителя. Не на последно място, представата за времето е объркваща. Не разбираме колко време е изминало между различните действия. Поради това някои сцени, като напрегнатия спор между Антония и Микеле, в който тя използва хомофобски аргументи, изглеждат нелогични, особено след като тя вече е показала приемане към общността, с която той живее.

Несъмнено най-голямата сила на “Невежите феи” и като цяло на Ферзан Йозпетек е специфичната емоция, която предават филмите му. Тя бива постигната, благодарение на въздействащия и екзотичен саундтрак, добрата актьорска игра и оригиналните начини, по които са разрешени историите му.

Филмa „Невежите феи“ на турско-италианския режисьор Ферзан Йозпетек може да гледате в рамките на августовското издание на кино клуба Big Gay Film Club на фондация GLAS. Срещата ще се състои на 30 август (четвъртък), от 19:00 ч., в Rainbow Hub в София. Прожекцията е безплатна, но е необходима предварителна регистрация във Facebook групата на клуба поради ограничения брой на местата.