PROUD.bg Presents: ЛГБТ+ филмите на 2019

2019-та година е към края си, а ние от PROUD.bg ви припомняме кои са най-качествените ЛГБТ+ филми от изминалите 12 месеца, които не трябва да пропускате. Заглавията са изброени в азбучен ред.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

1And Then We Danced

Шведско-грузинската продукция „And Then We Danced“ на режисьора Levan Akin, разказваща за любовната връзка между млади балетисти, предизвика размирици и протести по време на премиерата си в Грузия. Това, обаче, създаде и медиен шум в цял свят, а обърнатото внимание на проекта си струва, тъй като той е истински и силен удар срещу хомофобията, демонстриращ, че любовта винаги ще бъде по-силна от омразата. Главният герой се сблъсква със ситуацията, в която иска да бъде себе си и да отстоява правото си на любов в среда, която не допуска това. Познато, нали?

2The Blonde One

Аржентинският режисьор Marco Berger надминава себе си в бавния и тих „The Blonde One“, разказващ за тайната любов между Габо (Gaston Re) и Хуан (Alfonso Baron) – герои, които не знаят как да се справят със сложните си и объркани чувства. Актьорската игра е впечатляваща, а суровият реализъм, дълбоките погледи и мълчанието изграждат напрежение, което държи зрителя през цялото време. Със сигурност „The Blonde One“ не е филм за всяко настроение, но си заслужава да му обърнете внимание, когато ви се гледа нещо меланхолично.

3Booksmart

Някои хейтъри побързаха да разкритикуват „Booksmart“ като ‘посредствено копие на „Superbad“ (2007)’, но истината е, че новата комедия на Olivia Wilde (която за първи път застава зад камерата) се отличава със собствен характер и се бори с обичайните стереотипите за тийнейджърите. Без да е истерично смешен, филмът забавлява със смислен диалог и изненадващ хумор, а приятелството на главните героини, изиграни от Kaitlyn Dever и Beanie Feldstein, вероятно ще върне много от вас към спомени от гимназиалните години.

4The Death and Life of John F. Donovan

„The Death and Life of John F. Donovan“ не се доближава до най-силните произведения на Xavier Dolan и е по-слабия филм от двата негови в списъка, но сам по себе си той е стойностен и смислен проект. Първият англоезичен филм на канадския режисьор се възползва от впечатляващ актьорски състав, за да разкаже за трудностите да бъдеш открит гей в Холивуд, но специфичната му визия не е променена. Звездите са напълно преобразени в стила на Dolan, а филмът оставя впечатление за замислен поглед към неправдите в кино индустрията, а не за скъпа и епична продукция.

5Elisa & Marcela

Филмът на Isabel Coixet разказва забравена истинска история от началото на 20-ти век. Любовта на главните героини Марсела (изиграна от Greta Fernandez) и Елиса (изиграна от Natalia de Molina) възниква при странни обстоятелства – в грешното време, на грешното място. Връзката на двете преминава през много перипетии и достига момент, в който Елиса трябва да демонстрира мъжка идентичност пред хората, за да бъде заедно с любимата си. Това довежда и до първия еднополов брак в историята на Испания. Липсва впечатляваща динамика, но историята си заслужава.

6Matthias et Maxime

В “Matthias et Maxime” Xavier Dolan потъва в любимите си теми (преоткриването на идентичността и сексуалността, дисфункционалната връзка с майката и динамиките в приятелските връзки) с неочаквана страст, емоция и искреност. Матиас (Gabriel Freitas) и Максим (Xavier Dolan) са приятели още от детски години, но животът и приятелството им се преобръща, когато сестрата на един от общите им приятели ги убеждава да ѝ съдействат за филмов проект за колежа. Това, което се очаква от тях е да се целуват пред камерата. Съдбовният момент, който двамата споделят бива спестен на зрителя, но последиците от него стават главен обект на филма. “Matthias et Maxime” комбинира всички важни елементи от творчеството на Xavier Dolan и успява да намери правилния баланс между артхаус усещането на по-кратките му филми и епичността на по-дългите.

7Pain & Glory

Полу-автобиографичният „Pain & Glory“ е най-личния филм в дългото творчество на Pedro Almodovar. Без никакви наченки на помпозност, режисьорът демонстрира опита на човек, който е живял достатъчно дълго за да изживее всички възможни емоции и да разбере болката и величието на човешкото битие. „Pain & Glory“ впечатлява с неочаквана мъдрост и екзистенциализъм, които вероятно ще допаднат на по-възрастните и философски настроени зрители. Част от големите критици обявиха играта на Antonio Banderas за кулминация във впечатляващата му кариера, а номинация за главна мъжка роля на Оскарите не е изключена и би била напълно заслужена.

8Portrait of a Lady on Fire

След като се заиграваше с ЛГБТ+ темите в скромни и по-нискобюджетни проекти, френската режисьорска Celine Sciamma атакува през 2019 година с амбициозната историческа драма „Portrait of a Lady on Fire“, която успя да завладее дори най-претенциозните зрители. Действието се развива през 18-ти век, когато младата художничка Мариан пристига с мисия на ветровитото крайбрежие на Бретан: тайно да нарисува портрет на Елоиз – сдържана, но решителна млада жена, така че евентуален съпруг в Милано да реши, дали би искал да се ожени за нея. Лентата е същинско пиршество за сетивата – от богатството на звуците до спиращата дъха кинематография.

9Rocketman

“Rocketman” е всичко онова, което филм за живота на Elton John трябва да бъде – пъстър, шарен, театрален, мелодраматичен, campy, сюрреалистичен и много гей. И не ‘гей’ по онзи горчив начин, представен ни в “Bohemian Rhapsody”, където сексуалната ориентация на Freddie става една от основните причини за неговото личностно падение. Авторите на “Rocketman” не са посмели да цензурират каквото и да е. Получаваме приятна доза приятелска романтика, секс сцена и много от пищните и абсурдни костюми, превърнали се в запазена марка на Elton. Играта на Taron Egerton пък е абсолютно бижу.

10Synonyms

Филмът „Synonyms“, разказващ историята на израелския имигрант Yoav, предизвика смесени реакции след премиерата си през февруари, а впоследствие спечели десетки фестивални награди, превръщайки се в един от най-обсъжданите инди филми на 2019-та година. Лентата на Nadav Lapid е наситена с политическа критика и задава неудобни въпроси, касаещи бъдещето и начина, по който функционира обществото и властта в Израел.