Мисията на Lil Nas X не е да спечели сърцата на онези, които смятат, че хомосексуалността е работа на дявола. В новия си видеоклип „Montero (Call Me By Your Name)“ 21-годишният рапър се спуска върху пилон към ада, облечен единствено по боксерки и високи токчета, а след това танцува предизвикателно и се целува със Сатаната. Ако изтръпвате от това описание и смятате концепцията за богохулна, вържете очите си през следващите месеци, тъй като „Montero“ вероятно ще бъде навсякъде.
Актуалната крачка на Lil Nas X е поредната фаза от кариера, която предизвиква границите от самото си начало. Дебютният сингъл на изпълнителя „Old Town Road“ сблъска рап и кънтри жанровете и стана един от най-големите световни хитове през последните години. В средата на 2019 година, на последния ден от прайд месеца, Nas се разкри като гей.
Днес той се докосва до куиър темите по-открито и смело от всеки друг носител на Грами. Песента „Montero (Call Me By Your Name)“, която е кръстена на популярния роман на Андре Асиман и неговата екранизация, е посветена на насладата от хомосексуалното желание. Това е значимо (и не единствено, разбира се) изключение в медиум, в който повечето ЛГБТ+ видеоклипове се фокусират върху сериозното и трагичното. Изисква се голяма смелост за да се спуснеш по стриптизьорски пилон до ада, да прелъстиш дявола, да го целунеш, да го убиеш и да заемеш трона му.
Изминали сме дълъг път от дните, когато единствено хетеросексуалните музикални звезди са си позволявали да правят намеци за ЛГБТ+ сексуалност във видео проектите си, без да жертват напълно кариерата си. Въпреки че глем рок легендите David Bowie и Marc Bolan и диско титаните Sylvester и Village People правят изкуството, което се поглъща с удоволствие от куиър аудиторията през 70-те години, в началото на 80-те поп културата се връща обратно в килера.
Откритите гей артисти като Boy George и Pet Shop Boys се радват на успехи, но залагат на сигурно. Boy George предизвиква масите с драг визията си, но във видеоклиповете му с Culture Club темата за сексуалността се избягва тактично. Във видеото „Domino Dancing“ на Pet Shop Boys от 1988 година пък хомоеротиката е представена в контекста на хетеросексуална връзка и със значителна доза хумор.
Подобна е историята и зад видеоклипа към хита на Olivia Newton-John от 1981 година „Physical“. Песента надгражда над секси имиджа, който Olivia култивира от участието си в мюзикъла „Grease“, а видеото е едно от първите такива по MTV, които представят ЛГБТ+ сюжетна линия. Особеното е, че гей обратът се случва чак в последните секунди, когато разбираме, че красавците, които Newton-John заглежда в спортната зала всъщност не са хетеросексуални.
Queen достигат един от върховете в кариерата си с camp чувството във видеото към „I Want to Break Free“, в което цялата група е в драг – 25 години преди излъчването „RuPaul’s Drag Race“ да направи драг изкуството мейнстрийм.
И докато повечето ЛГБТ+ артисти не си позволяват рискове през 80-те години, Frankie Goes To Hollywood пускат „Relax“ през 1983 година. В кадрите от видеото фронтменът на групата Холи Джонсън изпълнява песента в нощен S&M клуб, което води до забрана от излъчване по BBC. През следващата година „Smalltown Boy“ на Bronski Beat пък се превръща в един от гей химновете на десетилетието, предимно заради сюжета на видеото, което подвига темата за болезнения процес на разкриването.
80-те години са трагичен период за гей общността, заради СПИН епидемията и стигмата около заболяването, което спуска сянката си над ЛГБТ+ артистите през втората половина от десетилетието. Единствените артисти, които развяват знамето на дъгата през този период и в началото на 90-те години са хетеросексуални – Мадона с „Vogue“ и „Justify My Love“, Living Colour с „Bi“ и Red Hot Chilli Peppers с „Warped“.
ЛГБТ+ жени като Indigo Girls, k.d. lang и Melissa Etheridge издават революционна музика през 90-те, но не достигат до сериозен комерсиален успех, а сексуалната ориентация на лесбийките се превръща в тема по музикалните телевизии чак години по-късно.
През 1998 година George Michael, който се разкрива принудително, след като го арестуват в обществена тоалетна пуска видеото „Outside“, което празнува насладата на публичния секс и се шегува със случката му, скандализирала таблоидите.
През 21-ви век все повече хетеросексуални поп звезди от женски пол утвърждават любовта си към ЛГБТ+ общността и се превръщат в модерни икони за гей хората. Сред тях са Christina Aguilera с „Beautiful“, Kylie Minogue с „All The Lovers“, Pink с „Raise Your Glass“, Rihanna с „Te Amo“, Katy Perry с „Firework“, Carly Rae Jepsen с „Call Me Maybe“, Taylor Swift с „You Need to Calm Down“ и Ariana Grande с „break up with your girfriend, i’m bored“.
Второто десетилетие от века даде началото на нова ера за видимостта на ЛГБТ+ артистите в музикалните видеоклипове. „Same Love“ на Macklemore и Ryan Lewis дава платформа на лесбийката Mary Lambert и поставя темата за брачното равенство в Америка три години преди то да се превърне в закон във всичките щати.
Към средата на десетилетието изгря звездата и на Sam Smith, който се превръща в един от най-успешните ЛГБТ+ артисти напоследък, а видеото му към „Lay Me Down“ разплака стотици хиляди по цял свят със гей сюжетната си линия. Междувременно, няколко други куиър артисти трябваше да се примирят предимно с признанието на критиците и по-оскъдния комерсиален успех, но не спряха да използват платформата си за нормализирането на ЛГБТ+ идентичността и еднополовите връзки. Сред тях са арт-поп хамелеона Perfume Genius, кънтри изпълнителя Steve Grand и австралийският младеж Troye Sivan.
ЛГБТ+ жените също намериха мястото си в индустрията и започнаха да достигат до по-широката публика. Транс красавицата Kim Petras впечатли всички със сексапила си, Hayley Kiyoko се сдоби с впечатляващ брой абонати в YouTube, а Kehlani потопи R&B жанра в непознати куиър води.
На фона на тази дълга история Lil Nas X поема голям риск в хип-хоп жанра, който никога не е бил особено приветлив към гей хората. Освен че предизвиква същински фурор в ада в „Montero“, той вдига летвата изключително високо. Очакваме с нетърпение да видим как ще продължи кариерата му!
Автор: Джереми Хелигар
