Вилиян Гешев е български актьор и танцьор. Завършва „Актьорство за драматичен театър“ през 2021г. в класа на проф. д-р Ивайло Христов. През последните години се занимава активно с танцово кино. Автор е на танцовите миниатюри „Don´t Cry Over Spilt Milk” и “PECADO”, както и на предстоящия късометражен танцов филм „in-between”. Преди броени дни се състоя премиерата на първия му късометражен документален филм „Ая от А до Я“. Като актьор играе на сцената на различни столични театри, сред които Сатиричен театър “Алеко Константинов“, Младежки театър „Николай Бинев“, ТР СФУМАТО, Театър „НАТФИЗ“ и новооткритото театрално пространство YALTA ART ROOM.
Миналата седмица той беше на сцената на YALTA ART ROOM, представяйки “Shopping and Fucking”, а днес Вилиян застана пред PROUD.bg.bg, за да разкаже малко повече за себе си.
Как избра да се занимаваш с театър?
Избрах изкуството на по-късен етап в живота си. Дълго време се колебаех кое нещо е за мен, като през главата ми не преминаваше нито театърът, нито танците. Влечеше ме правото, туризмът, банковото дело. После ме приеха в гимназия, от която бях на път да се отпиша още преди да съм започнал учебната година. За щастие не го направих, защото това щеше да ме лиши от кастинга за актьори за театър на испански език, който спечелих и ми донесе толкова позитивни емоции, красиви спомени и сполучливи срещи. Играхме две години на сцената на НАТФИЗ още преди да са ме приели, а после дойде и решението да кандидатствам и да се занимавам професионално с това. Тук съвет ми даде и един много скъп човек, който, за съжаление, вече не е сред нас. Спомням си, че след срещата си с него се качих на автобуса с категоричното желание да следвам мечтите си. Това се старая да правя и до днес.
Как получи ролята си в “Shopping and Fucking”?
Беше началото на любимия септември, когато във въздуха винаги ми мирише на театър и нов театрален сезон. Това усещане много зарежда и по някакъв начин те кара да мечтаеш. Жаклин, моя близка приятелка, започваше репетиции на ново представление, а аз й казах, че много искам да ми се случи и на мен точно сега. След пет дни Димитър Илиев, режисьорът на “Shopping and Fucking”, поиска телефонния ми номер на лично съобщение и ми каза, че след два часа ще ми се обади да си поговорим. До този момент не го познавах лично, единствено сме се поздравявали, защото учихме по едно и също време в НАТФИЗ. Никога няма да забравя нетърпението, с което очаквах да ми звънне, защото имах усещането, че ми се обажда с професионална цел. Тогава той ми сподели за представлението и ме покани да бъда част от актьорския екип, а аз се почувствах неописуемо щастлив. Следващите дни със сигурност не ходех по земята, а се реех някъде из облаците. Работният процес започна месец и половина по-късно, но аз от нетърпение дотогава изчетох какво ли не за пиесата, за “in-your-face” направлението и за автора. Сега мисля, че просто си го заслужих, защото си го поисках с цялото сърце. И то ми се случи.
Пиесата е много провокативна, имаше ли притеснения от участието си в нея?
В нито един момент. Провокацията я имаше, но на мен тя ми действа много добре. Зарежда ме и ме предизвиква като актьор. Колкото повече пъти прочитах пиесата, толкова повече изгарях от нетърпение да се поставя в дадената ситуация. Често си мисля, че провокацията успешно си ме намира, защото ме кара да се развивам като човек на изкуството.
Какъв е твоят персонаж в “Shopping and Fucking”? По какво той си прилича с Вилиян и по какво – не?
Роби е силно емоционален, първичен, има навика да изпада в крайни ситуации, да действа безразсъдно и катастрофално. Дори бих казал, че е леко зъл. Но под всички тези слоеве, стои един друг дебел слой, който контролира всичко изброено по-горе, а именно това, че той има много силно чувство за самосъхранение и е много влюбен. Роби е човек на улицата, без родители, често посяга към наркотиците и към една друга зависимост – любовта и усещането за привързаност към околните, в това число Марк, неговата половинка. Ако има нещо, в което се различаваме, то е че определено се старая да премислям повече нещата, което не винаги е плюс. А прилики виждам много – и двамата сме склонни да изпадаме в крайни чувства и силно да обичаме.
“Shopping and Fucking” провокира много въпроси у зрителите, провокира ли някакви въпроси у теб?
До каква степен сме склонни да искаме нещо, дори когато знаем, че бъде ли ни дадено, това няма да ни изкара от тинята, в която живеем? И защо сме се превърнали в „продукт“, който лесно може да бъде „закупен“ с пари и секс?
Имате страхотна химия с останалите актьори на сцената. Какво може да ни споделиш за работата си с тях?
Митко не случайно ни е кастнал на тези роли. С всяко представление се убеждавам в това. Има някакво страхотно съвпадение между актьори и персонажи. Може би от там идва и химията на сцена. Както и от това, че всички го играем с голяма любов и се опитваме с всички сили то да има дълъг сценичен живот. Беше ползотворен работен процес в рамките на шест месеца, в който всички влязохме напълно освободени, „съблякохме“ всякакво его и си позволихме да бъдем открито слаби, защото в такъв голям текст се влиза напълно „гол“.
По какви други проекти работиш в момента?
Да, предстои да навляза в нови проекти, свързани не само с театър, но и с кино и танци. Искрено се вълнувам за тях, но ще мога да споделя повече друг път.
А къде може да те гледат нашите читатели?
Заповядайте на “Shopping and Fucking” на 28 септември, 12 и 22 октомври от 19:00ч. в новото театрално пространство YALTA ART ROOM, както и на „Нещо се обърка“ (27 септември, 8 и 21 октомври от 19:30ч. в Сатиричен театър), „Актьори срещу поети (29 септември от 19:00ч. в ТР СФУМАТО), „Суматоха“ (15 октомври от 19:00ч. в Театър НАТФИЗ), „Ние, врабчетата“ (10 октомври от 11:00ч. в Младежки театър), „Road to Hell” (10 и 25 октомври от 19:00ч. в YALTA ART ROOM) и на импро представленията на групата ни по импро театър „Bitter and Sweet” в бар Level Up на 5 и 19 октомври от 19:00ч. На 19 октомври съм рожденик, така че ще се радвам да дойдете и да бъдете част от нашия театрален празник! Новият сезон тепърва започва, ще ви очакваме!
