Да криеш истинската си самоличност е изключително трудно, когато си с различна сексуална ориентация. Постоянно се тревожиш, че някой ще научи тайната ти и затова започваш да се държиш неестествено, опитайки се да заблудиш хората около теб. Гледали сме десетки филми за младежи, поставени в тази ужасна и драстична ситуация. „Най-добрият ми приятел“ хваща обичайната сюжетната линия, но я разглежда от различен ъгъл, при който разкриването не е най-определящото събитие за един гей тийнейджър.
Темата за порастването е класическа за киното и литературата – съществува цял „coming of age“/“young adult“ жанр, който ежегодно бълва множество творчески продукти. Повечето от тях се фокусират върху изживяванията на герои, които са на предела между детството и живота на възрастните – период, през който те изживяват особено интензивно човешките емоции.
Сюжетът в дебютния пълнометражен филм на аржентинския режисьор Мартин Деус ми напомня на книгите на замечтаните и поетични книги на Бенджамин Алире Саенц (познат на българските читатели с романа си „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“).
Главният герой в историята е Лоренцо (Анджело Мути Спинета), който живее нормален живот със семейството си. Интровертен и чувствителен, той прекарва свободното си време в компанията на книги и музика. Животът му се променя, когато в дома му отсяда за неопределен период от време непознатия Каито (Лаутаро Родригез) – син на най-добрия приятел на баща му. Идвайки от проблематична и насилствена среда, Каито носи чудовищен емоционален багаж със себе си. До голяма степен, той е пълната противоположност на Лоренцо, но както много често се получава – противоположностите се привличат. Между двамата пламва силно приятелство, а срамежливия Лоренцо неусетно се влюбва в новия си приятел.
Нетипично за жанра, между двамата не се натрупва сексуално напрежение. Не се стига и до мелодраматични емоционални излияния. Дори не получаваме потвърждение, дали и двамата са с еднаква сексуална ориентация. Химията между двамата е страхотна, но единственото в което тя кулминира е платонична любов, която, обаче, е достатъчно красива и силна сама по себе си. Дори стигаме до усещането, че една сексуална сцена между Лоренцо и Каито би развалила оригиналността на връзката, която виждаме на екрана. „Най-добрият ми приятел“ избягва всякакви клишета, а в единствения момент, в който се доближава опасно близо до предвидимото, символична целувка по бузата бива последвана от топла прегръдка, която въздейства с искрената си сантименталност.
Момчешките приятелства рядко са изобразявани по този начин в киното и Мартин Деус се справя страхотно, избягвайки стереотипите на жанра и придавайки ценна дълбочина на героите си. „Най-добрият ми приятел“ e нежна и вдъхновяваща история, която създава много високи очаквания за бъдещите изяви на режисьора и актьорите.
