Филмите, които разглеждат смъртта и мъката често карат зрителя да преосмисли живота си и да оцени споделените моменти с любимите си хора. Един от най-честите въпроси, които те задават е ‘Как да продължиш да живееш, когато изгубиш любим човек?’. Перспективата в „Eдна фантастична жена“ e по-различна и преобръща въпроса в ‘Как да продължиш да живееш, когато изгубиш един от малкото хора, които те обичат?’
Филмът на чилийския режисьор Себастиан Лелио разказва за романтичната връзка между Марина (Даниела Вега) и Орландо (Франциско Рейес), които живеят заедно и имат общи планове за бъдещето. Марина е транс жена и работи като сервитьорка в ресторант, както и като певица в нощен клуб. Истинската ѝ страст обаче е оперното пеене. Една вечер Орландо, който е значително по-възрастен от нея, получава пристъп и умира малко след като Марина го отвежда в болница. Оттук насетне близките и семейството на Орландо отказват на Марина възможността да скърби подобаващо за любимия си. Те поставят всякакви пречки пред нея, смятайки взаимоотношенията ѝ с починалия за перверзни, аморални и ненормални. Така Марина трябва да се изправи срещу всички и да се бори за правото да бъде себе си.
Смъртта на Орландо се оказва отправната точка на филма, чрез която Лелио ни представя предразсъдъците, с които една транс жена се сблъсква в ежедневието си в Чили. Режисьорът споделя: „Идеята за филма се роди от въпроса: Какво ще се случи, ако любимия ти човек умре в обятията ти? Вероятно някои хора ще те обвиняват. Какво ще се случи обаче, ако това се случи на трансджендър жена?“ Себастиан Лелио се среща с голям брой транс жени в Чили, след възникването на идеята за филма и съвсем случайно се запознава с Даниела Вега. Тя не само е избрана за главната роля, но и дава основни насоки за сценария, черпейки вдъхновение от личния си опит и дискриминацията, на която става свидетелка през живота си.
Актьорската игра на Даниела е емоционално наситена и печели вниманието на световните кино критици до такава степен, че тя се превръща в първата транс жена в историята на киното, която представя награда по време на церемонията по връчването на Оскарите през 2018. През същата година списание Time я нарежда и сред 100-те най-влиятелни личности на планетата. Филмът печели Оскар за най-добър чуждоезичен филм през 2018 г. Също така е номиниран за Златен глобус 2018, както и за Златна мечка и награда Teddy на Берлинския филмов фестивал през 2017.
Наградите настрана, „Eдна фантастична жена“ е един важен и технически-изпипан филм, в който Лелио предприема важни режисьорски решения. Много от сцените на филма се превръщат в импресионистки произведения на изкуството, черпещи вдъхновение от високото изкуство. Позиционирането на главната героиня в кадрите също е добре обмислено и подчертава самотата и изолацията ѝ. Въпреки това, Марина не позволява да се превърне в жертва на обстоятелствата и отстоява себе си с невероятна смелост и добрина, макар и да не получава същото отсреща.
За съжаление, историята в „Eдна фантастична жена“, макар и художествена, не е далече от реалността. Макар и през последните десетилетия да са възникнали много активистки движения, транс общността в Чили все още страда от високи нива на дискриминация. Според статистики 97% от транс хората в страната са били отхвърлени от биологичните си семейства, а 55% са правили опит за самоубийство. На фона на тъжните данни – филми като този вероятно са крачка в правилната посока.
