СПИН епидемията е една от най-често срещаните и документирани теми във филмите от гей жанра. Тази мрачна страница от историята е предизвикателство за кинематографските автори, защото страданието и отчаянието на цяло едно поколение вече са били показвани многократно, но от един и същи ъгъл. Режисьорът Йен Тан все пак успява да избегне клишетата, да пропусне есенциализирането на историческите факти и да навлезе в съвсем различна територия – тази на интимността и тихата меланхолия.
Сюжетът на “1985” звучи познато, но финалният резултат се отличава с неочаквана оригиналност и специфика. Eйдриън Лестър (изигран от страхотния Кори Майкъл Смит) – прикрит гей мъж, страдащ от СПИН, се завръща в дома на консервативното си семейството за Коледа след години на отчуждение. Те го посрещат с отворени обятия, но постепенно индивидуалните особености на героите започват да се проявяват. Подобна беше историята в “It’s Only The End Of The World” на Ксавие Долан, но атмосферата в “1985” е напълно различна. Не ставаме свидетели на живота на Ейдриън в Ню Йорк, далеч от стария му дом, но от разказите му през филма, научаваме за свободата, която той е намерил там.
Най-интересна е динамиката между главния герой и малкия му брат Андрю, който също преминава през важен период на порасване и осъзнаване. В ролята на родителите на Ейдриън са Вирджиния Мадсен и Майкъл Чиклис, а напрегнатото им поведение подсказва, че двамата предусещат скритите намерения зад неочакваното гостуване. Важна е ролята и на Карли (изиграна от Джейми Чунг) – най-добрата му приятелка от миналото, с която главния герой държи да се сбогува, преди да замине. Тя претърпява и най-голямо развитие в рамките на филма.
“1985” e сниман на черно-бяла лента, картината е зърнеста и монохромна, а това придава още повече ефективност и атмосферичност. Препратките към годината, през която се развива действието също са добре проучени и обмислени – разговори за Virgin турнето на Мадона, слашър хорър филми и аудиокасети на The Cure внасят нужната доза свежест. Трагедията на историята не е поднесена мелодраматично, а по-скоро поетично и вдъхновяващо. Поведението на Ейдриън, който е способен да обича толкова силно и безрезервно в най-тежките си моменти, впечатлява.
Съвсем в реда на нещата, “1985” е тежък и ангажиращ филм. Въпреки това той не е труден за гледане, а краткото му времетраене предразполага към многократно въртене. Способен да размекне и най-твърдото сърце, филмът на Йен Тан е любовно писмо към гей братята, които не са доживели свободата (колкото и условна да е тя) на днешните времена. Или поне да оставят след себе си последни думи, като тези на Ейдриън към брат му в края на филма.
