Подобно на повечето оригинални поп изпълнители през последните 10 години, Halsey започна кариерата си като инди сензация, покорила съзнанието на Tumblr поколението. Неочакваният пробив в мейнстрийм средите с „Closer“, „Bad at Love“ и „Without Me“ я превърна в това, което е тя днес – един от най-обсъжданите и противоречиви артисти на музикалната сцена.
Предвид космичния успех на Halsey през последните години, масовата публика очакваше грандиозен мейнстрийм поп албум, който да бетонира мястото ѝ в светлините на прожекторите. Всички, които познаваме певицата от началото на кариерата ѝ, обаче, сме наясно, че подобен ход би бил твърде компромисен за нейния артистичен интегритет. За щастие, получавамe „Manic“ – запис, който няма да разбие рекорди в класациите, но ще предизвика вниманието на по-зрелите и музикантски-настроени слушатели.
Третият албум на певицата от Ню Джърси демонстрира естествената еволюция на самобитен музикант, който израства пред очите ни и решава да изостави временно амбициозните концепции (познати от „Badlands“ и „hopeless fountain kingdom“), за да свали маската си и да разкаже своята истина пред света. Текстовете в „Manic“ са сурови, истински и болезнени и проследяват вътрешната борба на една жена, живееща в хаоса на любовта и собственото си съществуване. Освен това, те притежават страхотни поетични качества, които малко хора биха могли да оспорят.
В „Clementine“ и „I Hate Everybody“ Halsey се изправя лице в лице срещу своята биполярност, в „You Should Be Sad“, „Without Me“ и „Killing Boys“ тя конфронтира директно демоните от своето минало, в „More“ се обяснява в любов на нероденото си дете, а в „929“ се изправя срещу реалността, че все още не е открила своето щастие. И там някъде между останалите композиции откриваме дуета ѝ с легендата Alanis Morissette, който е същински химн за бисексуалността.
Разнообразието от теми в албума бива отразено ясно и чрез динамичните и ексцентрични стилистични промени в музиката. От минималистичните бийтове на откриващата „Ashley“ и хита „Withou Me“ се пренасяме в кънтри аранжимента на „You Should Be Sad“, а триото „Forever… (Is a Long Tme)“, „Dominic’s Interlude“ и „I Hate Everybody“ формира псевдо-театрална пиеса с неочаквани промени в настроението и предизвикателни аранжименти. Разбира се, феновете на „Nightmare“ ще намерят успокоение в рок енергията на носталгичната „3AM“, а поп пуристите ще се успокоят с танцувалната „Still Learning“. Баладата „Finally/Beautiful Stranger“, от своя страна, се оказва същински прецедент в творчеството на Halsey с романтичния си наратив.
Общо взето, Halsey продължава да следва своя творчески път, напук на масовите очаквания и изискванията на индустрията. „Manic“ обърква на първо слушане с хаотичния си колаж от теми и жанрове, но впоследствие слушателят бива окуражен да подреди сам пъзела на творбата и да осъзнае нейните достойнства и качества.
Оценка: 8.5/10
