Във втория епизод на „Холивуд“ амбициозния сценарист Арчи (Джерeми Поуп) заявява пред режисьора Реймънд (Дарън Крис): „Искам да хвана историята на Холивуд и да я пренапиша“. Това е и основната идея и същност на актуалния проект на Райън Мърфи за стрийминг платформата „Netflix“. С помощта на продуцента Иън Бренан, той се е възползвал от класическото холивудско сюжетно клише за младия нахъсан артист, мечтаещ за слава, и го е трансформирал в история с послание, намиращо отражение в днешния политически климат.
Въпросът, който Мърфи задава е: Какво щеше да се случи, ако тези, които винаги са били на заден план в развлекателната индустрия са били допуснати до светлината на прожекторите от самото начало? В тази алтернативна реалност чернокожите, азиатците, евреите и хомосексуалните са на фокус, а възможностите, които получават са справедливи.
Проследяваме историята през погледа на военния ветеран Джак (Дейвид Корнсует), който е готов на всичко за да сбъдне мечтата си и да стане успешен актьор, сценариста Арчи Колман (Джереми Поуп), който е написал страхотна история, но е чернокож и гей, а в един от ключовите моменти започва връзка с Рок Хъдсън (Джейк Пикинг), двойката режисьор Реймънд (Дарън Крис) и приятелката му актриса Камил (Лора Харие) и Клеър Ууд (Самара Уийвинг), която е дъщеря на шефа на студиото, но иска да пробие в шоубизнеса сама. Всички те започват да работят съвместно по филма „Peg“, който разказва истинската история на жена, която през 30-те години е скочила от знака ‘Холивуд’.
Разбира се, важна част в сериала изиграват и по-опитните и дългогодишни актьори, с които Мърфи често работи и които този път изиграват поддържащи роли. Джо Мантело влиза в ролята на изпълнителен директор, който крие сексуалната си ориентация. Пати Лупон се справя прекрасно като съпругата на шеф на филмово студио. Любимата ни Сара Полсън така и не се появява в сериала, но за сметка на това получаваме възможността да гледаме съпругата ѝ Холанд Тейлър в действие, а тя също се справя повече от добре. Несъмнено най-силна и въздействаща игра получаваме от Джим Парсънс, който изиграва злодея Хенри Уилсън (напомнящ на гей версия на Харви Уейнстейн) – агент на звездите, който се възползва от тях и намира начини да ги манипулира, постигайки своето на всяка цена.
Запознатите с творчеството на Райън Мърфи едва ли ще се изненадат от факта, че сериала изглежда фантастично. Вниманието към детайлите в декорите и костюмите са традиция за известния сценарист, режисьор и продуцент – доказателства за това са проектите му „Feud“, „American Horror Story“ и „Pose“. Всичко в „Холивуд“ изглежда автентично и реалистично… с изключение на сюжета.
Разбира се, всеки би искал да види традиционния холивудски ‘хепи енд’ за аутсайдерите, които заслужават да бъдат щастливи, но в един момент тази концепция се превръща в нереалистична възможност, а голяма част от героите губят дълбочината си и се превръщат в механични инструменти, които съществуват единствено за целта да доведат до въпросния задоволителен за всички финал.
Не е изненадващо и това, че много от филмовите критици и историци скочиха срещу проблематичното представяне на някои истински личности от кино историята и изменянето на фактите. Въпреки, че Райън не претендира за историческа конкретност и документалност, подобна художествена интерпретация се оказва рискова, тъй като може да измени представата на зрителя за легендарните фигури. Голяма част от истинската история на Ана Мей Уонг остава пренебрегната. Хати МакДаниел е представена като чернокожа активистка, а реално никога не се е противопоставила на расизма в кино индустрията през онези години. Рок Хъдсън е представен като наивен, глупав и бездарен актьор, а междурасовата му връзка изглежда също толкова нереалистична, колкото и евентуалното му разкриване.
В крайна сметка, „Холивуд“ е един от най-неуспешните проекти на талантливия Райън Мърфи. Красивата кинематография и режисура, стабилната актьорска игра и впечатляващите декори не успяват да прикрият факта, че зад лъскавата обвивка се крият непреодолими проблеми със съдържанието, а амбициозната концепция и множеството проблематики, които той се опитва да засегне, се оказват твърде голяма хапка.
