Успехът на Kylie Minogue и култовият ѝ статус са резултат на повече от 30 години нечовешки труд и умения за адаптация към времената и музикалните течения. Първите ѝ два записа развиват идеята за сладникаво ню-диско, а творбите ѝ от 90-те години „Kylie Minogue“ и „Impossible Princess“ правят смели завои към дебрите на алтернативната музика. Много критици и фенове биха посочили албумите на Kylie от началото на 21-ви век като нейното модерно прераждане, но някои последвали експерименти като кънтри-повлияният „Golden“ не успяха да покрият обичайните очаквания за качество.
Каквото и да си говорим, трудно бихме си представили възраждането на диско музиката през 2020 година, в необичайните времена на пандемия, без истинско завръщане на Kylie. Затова и под номер 15 в дискографията ѝ се разписва новият албум „DISCO“, който залага на директния подход не само със заглавието, но и с парчетата си. 12-те композиции са същински ренесанс не само на носталгичния жанр, но и на умението на Minogue да въздейства и да зарежда слушателите си с онази заразна позитивна енергия, която я направи любимка на няколко поколения.
Обещанието за страхотен резултат получихме още под формата на синглите „Say Something“ (среднотемпова фънк забивка, достигаща до емоционална и химнова кулминация) и „Magic“ (класически радио хит за Kylie). За щастие, двете парчета ясно дефинират намеренията на австралийската поп легенда, но не успяват да изчерпат основните елементи в албума. Напротив, неговите най-грабващи и брилянтни моменти са още по-енергичните „Real Groove“, „Supernova“, „Dance Floor Darling“ и „Celebrate You“.
Подобно на някои емблематични песни на диско иконите Donna Summer и Gloria Gaynor, зад еуфорията на Kylie се крият минорни трепети, които резонират перфектно със слушателя, принуден да търси бягство от несигурната реалност. Класическите електронни бийтове са уплътнени на моменти от магически цигулки, брас секция и вокодър ефекти ала Daft Punk. Въпреки, че не изненадват с нищо революционно, композициите звучат свежо и вдъхновено, дори когато разчитат на шлагерни клишета (като „Monday Blues“, „Last Chance“ и „Where Does The DJ Go?“).
Специално внимание заслужава и лайв продукцията „Infinite Disco“, с която Kylie Minogue изненада феновете си броени часове след издаването на албума. В рамките на 50 минути много от парчетата оживяха на ефектен и осветен дансинг под светлините на кристална диско топка и ослепителни лазери, а стари класики на певицата бяха напълно трансформирани, посредством нови аранжименти. Динамичната камера пък успя да улови страхотната енергия на лайв шоутата ѝ, дори без присъствието на реална публика. Малко артисти биха успели да се справят с това.
„DISCO“ несъмнено е най-силният албум на Kylie Minogue от „Aphrodite“ насам и съвсем спокойно би могъл да се нареди не само до най-добрите поп албуми на годината, а и до най-добрите в творчеството ѝ. Възхитително е как легендарната певица все още е способна да изненадва и да създава вдъхновена музика толкова време след началото на кариерата си.
Слушайте „DISCO“ на Kylie Minogue в Spotify.
