„Балетният свят е много по-отворен и приемащ“ – интервю с Габриел Стоянов

През последните месеци Габриел Стоянов стана известен като първият българин, приет да учи докторантура в най-престижната балетна институция – академията „Агрипина Ваганова“ в Санкт Петербург. С него се свързахме за да поговорим за танца, себеизразяването и отношението към хомосексуалността в Русия.

Здравейте, Габриел! Кои са трите най-важни неща, които читателите на PROUD.bg трябва да знаят за Вас?

Здравейте! Благодаря за поканата да направим това интервю. Най-важните ми качества, които ме определят са, че съм дисциплиниран, отдаден към професията, винаги на време и може би също така, следващ мечтите си, докато не станат реалност.

Кога и как се прояви за първи път страстта Ви по балетното изкуство?

Най-вероятно този момент дойде при приемането ми в Националното училище за танцово изкуство в София. Тогава осъзнах, че този период ще бъде една огромна подготовка за сцената, за живота дори и за създаването не само на професионалисти, но и на личности. Бяха прекрасни години, изпълнени с много танц и изградили в мен невероятна дисциплина и отговорност към професията. Когато бях в 10 клас, реших да се съсредоточа върху едно нещо и аз избрах балета. Не мога да кажа, че е имало конкретен балет, който ме подтикна към това решение. Понякога се случва момчетата да искат да станат балетисти, след като са впечатлени от някакво необикновено представяне на сцената. При мен се случи по различен начин. Танцувах много от детството, имаше много танци вкъщи също. Балетът стана не само щастие за мен, но и въплъщение на свободата да се движа и да изразявам себе си.

Кое се случи първо – осъзнаването като гей или страстта по балета?

Това, че съм гей. Не мисля, че е било конкретно осъзнаване, а по-скоро момент, в който съм решил да го споделя с близки приятели, а също така на по-късен етап и със семейството си. Страстта към танца винаги съм я имал. Не смятам, че едното има общо с другото или е съпоставимо. По-скоро е стереотип, който се е изградил по някакъв начин в обществото, но не съответства на реалността.

Балетното изкуство винаги е било интересно за ЛГБТ+ общността? А достатъчно отворено ли е към нея?

Мисля, че балетният свят има тенденция да бъде много по-отворен и приемащ, що се отнася до сексуалността. Хората така или иначе са склонни да се фокусират повече върху артистичната страна на нещата.

В момента учите в една от най-престижните балетни академии в света – “Агрипина Я. Ваганова” в Санкт Петербург. Какво означава това за Вас?

В края на август 2020 година реших да рискувам. Не разчитах на нищо, но резултатът беше приятна изненада – бях приет. Спомням си как като малък мечтаех да постъпя в академията. Та това е най-старата балетна академия, съхранила и до днес традициите на класическия балет! Да черпя информация от изворите на балетното изкуство, от хората посветени на една обща цел – няма такова неописуемо чувство. Както ви казах, това беше моята мечта. Бих искал да отбележа, че има високи изисквания и много висока конкуренция. Предполагам, че това е много голяма мотивация за кандидатстващите. Ученето в Академията е трудно и отговорно, но всички условия са създадени за нас: прекрасни взискателни учители, които смекчиха характера ми и ме подкрепиха да се боря за мечтата си и да не губя сърцето си. Дори едно просто посещение в легендарните студия, само по себе си беше щастие.

През последното десетилетие Русия си изгради репутацията на една от най-хомофобските страни в света. Вие как се чувствате като ЛГБТ+ човек в Санкт Петербург?

Аз не живея в Санкт Петербург в момента, но мога да кажа, съдейки от честите ми посещения, че руският балетен свят и страната обикновено се придържат към политиката „не питай, не казвай“. Има много високопоставени фигури, които, въпреки че не са официално „аут“, са широко известни като гей. Тези хора се радват на голямо уважение и подкрепа от обществеността и правителството, въпреки че са известни като „девианти“. Някои от тях дори водят високопоставени еднополови връзки, без това да оказва влияние върху кариерата им. Докато никой не говори за това открито или не се „парадира“… Аз никога не съм бил третиран по различен или по-лош начин. Напротив, академията се отнася с мен фантастично, получавам помощ непрестанно, за да мога да усвоя следването си. Имам изключително богата палитра от руски приятели също. Балетът е толкова високо ценен в Русия, че никога не те разпитват като артист, дори и ако хората подозират, че си гей.

Кои са личностите, които Ви вдъхновяват най-силно и защо?

Най-голямото ми вдъхновение са идеите, които създавам, развивам и се опитвам да претворявам в живота. Също така моите учители и това, че те вярват в мен и ме подкрепят. Това е безценно!

Имат ли място себеизразяването и активизма в танцовото изкуство?

Винаги можем да се изправим срещу социалната стигма да бъдеш момче в балета. Мисълта за момче, което започва балет, веднага носи конотации на хомосексуалността, слабостта и женствеността. Балетът е невероятно изтощителна работа. Танцьорите прекарват живота си, като им се казва да вдигнат краката си по-високо, да изтласкат границите си, да скочат отвъд възможното, като непрекъснато осъзнават, че най-доброто им трябва да бъде по-добро. Те са изправени пред стигмата и подигравките, на върха на трудностите на професията, и това хвърля светлина не само върху разпространението на тормоза, което момчетата търпят от връстници извън балетното студиото, но и върху тяхната страст и решителност да продължат да танцуват, въпреки това.

За много хора една вечер в театралния салон е радостен повод. Аудиторията е тъмна, оркестърът започва красива симфония, светлините на прожекторите се включват и висока, мускулеста фигура излиза на сцената, носейки партньора си, цяло човешко същество, над главата си с грация без усилие. Момент на очарователен баланс между артистизъм, атлетизъм и биология. Обучението по балет е може би едно от най-интензивните и изтощителни образования, които младите мъже могат да получат. Но за някои всичко, което виждат, е мъж с грим и разходка по чорапогащник.

Послание към читателите на PROUD.bg?

Не спирайте да работите върху себе си. Не само физически, но и психически. Трябва да сте силни на този свят – било то в балета или като цяло. Важно е да се развивате, за да имате с какво да се гордеете наистина. Не се оставяйте да бъдете категоризирани от вашия пол или вашата сексуалност, а от това, което сте постигнали и кои сте като личност.