Уитни Хюстън и Арън Ернандес – високата цена на прикритата сексуалност

Автор: Джон Кейси

Преди години преспах със спортист от професионалната бейзболна лига, докато бях на почивка в Маями. Паснахме си много добре. Беше женен и когато го попитах за това, той ми отговори: „Нека не отваряме тази тема“. Проучих кариерата му и се опитах да открия логиката на неговия живот и неговата сексуална ориентация. От тогава се вълнувам изключително много за спортистите, които решават да се разкрият и се възхищавам на тяхната смелост. Знаех, че познатия ми бейзболист няма да го направи никога и често си мислех за болката, която носи в себе си.

Друга история… Преди години красивата ми сестра работеше за компанията Хайат, която управлява хотели. Веднъж тя ми разказа, че се е запознала с Уитни Хюстън в асансьора. И двамата се смяхме, когато тя сподели, че известната певица се е опитала да флиртува с нея. Разбира се, това да прикриваш сексуалността си не е повод за смях, но тогава ние не бяхме наясно със ситуацията. Когато преди броени месеци Робин Крофорд издаде мемоара си „Песен за теб: Животът ми с Уитни“, всички научихме подробностите около дългогодишната тайна връзка на Хюстън с асистентката ѝ, докато  звездата е била омъжена за Боби Браун.

Съвсем наскоро в Netflix се появи документалния филм „Killer Inside“, който разказва за ужасяващата история на NFL спортиста Арън Ернандес. Оказва се, че той не само е страдал от мозъчно увреждане и травмите на тежкото си детство, а и се е опитвал да прикрие сексуалното си влечение към мъже. Арестът и осъждането му за убийство, както и последвалото самоубийство, са вероятно най-шокиращата спортна история от О Джей Симпсън насам.

Уитни Хюстън и Арън Ернандес са били две успешни и объркани личности, които са водили трудна борба с вътрешните си демони. Този факт провокира въпроса – има ли цена прикриваната сексуалност? Настоятелното отричане на важна черта от твоята идентичност не само те разрушава психически, но и често те тласка към тежките наркотици, проблеми с гнева и склонност към самонараняване и нараняване на околните. Всички ние, които някога сме били прикрити или продължаваме да се крием, сме наясно с трудностите и неудобствата, които създава тази задача. При известните личности и спортистите стресът около прикриването е дори по-голям, заради медийното внимание, телефонните камери, социалните мрежи, феновете и всички онези, които зависят финансово от успеха им.

През славните дни на Уитни Хюстън известните личности и поп звезди не са се разкривали. Медийте и масовата публика не са били толкова разбиращи и съпричастни, както днес. Когато Елън Дедженеръс се разкрива през 1997 година, нейното действие предизвиква повече подигравки и обиди, отколкото възхищение. Вероятно тези реакции са били наблюдавани внимателно от много прикрити известни личности, които са се надявали да се разкрият също. Хюстън вероятно си е мислела, че с нея ще се случи същото, ако предприеме тази важни крачка. През последните години преди смъртта ѝ, Уитни стана жертва на злите езици в медиите, които не спираха да я критикуват и да ѝ се присмиват заради сериозните ѝ проблеми. Междувременно, тя е мразела себе си, заради сексуалната си ориентация и се е опитала да открие бягство в света на наркотиците и алкохола.

Историята при Арън Ернандес е по-различна. Тя не се върти около скрита любов, а около мъжествеността. Според него да си гей или бисексуален е било самата антитеза на мъжествеността. В документалният филм „Killer Inside“ адвокатът на Ернандес разказва как спортистът го е попитал: „Според теб, човек ражда ли се гей?“ Това не е въпрос, който хетеросексуален мъж се пита преди да влезе зад решетките. За разлика от Уитни, Арън е изживял славата си в ерата на телефонните камери и социалните мрежи. Във филма се споменава, че той се е страхувал от мобилните телефони. Вероятно една от причините е, че те могат да го хванат в компрометираща позиция. Разбира се, всичко това по никакъв начин не оправдава жестоките действия на Ернандес, но задава тема за размисъл.

Един от главните коментатори в документалния филм е футболиста от NFL Райън Окалаан, който се разкри като гей през 2017 година. Получих възможността да поговоря с него за трудностите му, докато е прикривал сексуалността си. Зададох му и въпроса, дали открива връзка между съдбата на Уитни Хюстън и Арън Ернандес? Той ми отговори следното: „Наркотиците, алкохолът и насилието са начин да се освободиш от болката, когато емоционалната тежест стане непоносима. Аз също имах сериозен проблем с опиоиди. Харчех по 400 долара на ден за наркотици. Същинско чудо е, че съм жив. През последната година от спортната ми кариера бях голяма бъркотия. Мразех себе си. Наркотиците си казваха думата. Освен това, бях с наднормено тегло. Това е опасна комбинация. Мислех си, че колкото по-дебел съм, толкова по-лесно ще ми бъде да обясня защо си нямам приятелка.“

За трудностите на спортистите да се разкрият, Райън споделя: „Повечето от тях са женени и имат деца. Това им създава допълнителна мъка. Спортистите гледат на разкриването предимно от негативна перспектива. Повечето се страхуват, че животът им ще рухне, тъй като бракът им ще се разпадне, приятелите и роднините им няма да ги приемат и кариерата им може да приключи. Когато си в светлината на прожекторите, хиляди хора ти се възхищават и печелиш милиони, рискът изглежда твърде голям. Когато разговарям с прикрити спортисти им разказвам за личния ми опит и щастието, което постигнах след разкриването ми. Също така им напомням, че много музиканти, актьори и спортисти днес запазват успеха си, дори след като се разкрият. Гас Кенуърти е добър пример за това.“

С Райън Окалаан обсъдихме неговите успехи и постижения, но така и не успяхме да си представим истински болката на Уитни Хюстън и Арън Ернандес. Никога няма да научим какво е щяло да се случи, ако двамата са преборили демоните си и са се научили да обичат себе си. Уведомих Райън, че тази статия може да достигне до много хора, които са в същото положение, а той побърза да се обърне директно към тях: „Много е важно да прецените адекватно ситуацията. Не се предавайте пред негативните мисли. Замислете се за всички хубави неща, които ще ви се случат, когато останете верни на себе си. Ако имате проблем с наркотиците, алкохола или самонараняването, замислете се, дали просто не се опитвате да заглушите болката и дали това не дава само временен резултат. Вероятно съществува по-благоприятен и дълготраен начин да се почувствате по-добре. Говоря клишета, но наистина нещата се оправят. Само погледнете мен!“