Време е да поставим куиър освобождението в центъра на политическия дневен ред
В първата част на тази статия разгледах политическите програми на водещите партии и коалиции. Нито една от тях не се застъпва за ЛГБТИ хората под никаква форма. Анализът на платформите показа, че политиките, които те предлагат в основните сфери, които засягат ЛГБТИ хората, следват една и съща ценностна система, която води до управленски решения в ущърб на нашите права и съществуване. Втората част демонстрира, че политическите идеологии на основните партии и коалиции на изборите са продиктувани от една и съща икономическа логика, която, съпътствана от определени исторически наслагвания, поставя куиър хората в положение на безалтернативност.
При все това, ЛГБТИ хората не са безучастни на случващото се – нашето битие никога не се е ограничавало до ролята на жертвен залог на политическата реалност. Действията на ЛГБТИ общността по време на предизборната кампания разкриват някои интересни проблеми – проблеми, които очертават както основните предпоставки за изграждането на силна и политически потентна общност, така и първостепенните задачи пред общността след изборите.
Предизборната кампания и ЛГБТИ хората
На първо място трябва да се отбележи, че усилията на ЛГБТИ хората за създаване на общност, която да представя и отстоява конкретни искания, вече се венчаят с известни успехи. Предизборната декларация на София прайд 2021 направи значителен пробив, тъй като до момента е подписана от представители на три от основните формации, борещи се да влязат в парламента – Демократична България – обединение, Изправи се! Мутри вън! и Движението за права и свободи. Подписалите се декларират, че ще се застъпват за „законови механизми за защита на ЛГБТИ хората от дискриминация във всички нейни форми“.
Тук залогът е много голям. От една страна, все по-откритото говорене по ЛГБТИ въпроси нормализира темата в обществото и позволява разгръщане на истински дебат, който не е изцяло доминиран от консервативната истерия, насаждана от ВМРО и РОД. Последователните усилия на София Прайд за изграждане на контакт с представители на властта постепенно ще доведе и до истинско участие в механизмите за вземане на решения, касаещи общността.
От друга страна, организираните усилия за позиционирането на общността на политическото поле трябва да позволяват демократичното участие на самата общност. Това е важно, защото в противен случай няма как да се гарантира отразяване на нуждите на всички части на общността на дъгата. Така например в Декларацията четем: „Решително ще се противопоставям на всякакви разпоредби, критерии или практики, които имат за цел или като свой резултат изключването на ЛГБТИ хората и семействата на еднополови двойки“. Тази наглед включваща формулировка крие в себе си важната политическа заявка за разширяването на значението на думата „семейство“ като включваща еднополовите двойки. И едновременно с това изключва полиаморните връзки от тази по-прогресивна редефиниция на ключовата категория. Позиционирането на София Прайд като представителна организация на общността без необходимото демократизиране на процесите на представителството означава, че тя ще продължи да извежда на преден план искания, които отразяват нуждите на една конкретна прослойка от общността.
Не на последно място, значението на подобни политически ходове не се крие толкова в конкретните резултати сега (броят подписали кандидати е твърде малък), колкото в задаването на рамките на политическите искания на ЛГБТИ хората. Именно поради това е необходимо силното присъствие на радикалната идея за куиър освобождение. Отсъствието ѝ обрича рамкирането на исканията на ЛГБТИ хората по линия на сблъсъка между консервативно и прогресивно, без да отчете икономическата логика на разгръщащата се консервативна вълна. Освен това, експлицитната връзка между либерализма и ЛГБТИ борбата завинаги обвързва негативните обществени реакции към политиките на строги икономии с ЛГБТИ хората като наложени отвън.
Друг политически успех е кандидатурата на Виктор Лилов, открит гей мъж, за народен представител в листата на „Изправи се! Мутри вън!“ Неговото участие също може да се разгледа през призмата, приложена по-горе, за да се подчертае колко е важно да не се тотализират и хомогенизират преживяванията на отделните представители на общността от хората, които по една или друга причина се приемат като нейни представители. Без съмнение, неговото участие в изборите е важно на символно ниво и то не бива да се пренебрегва. Въпросът, който трябва да си зададем, е дали искаме да легитимираме системата чрез участието на избраните малцина от нас, или да я отречем и да се борим за истински механизми на демократично участие на всички ни.
Струва си да се обърне внимание и на друга характеристика на присъствието на Лилов в изборните листи. Той е част от коалицията, която обедини най-голяма част от лицата на протестите през миналото лято. Голяма част от реториката на протестите мина през конструирането на протестиращите като „народа“ срещу правителството („мафията“). Маргинализираните групи обаче често бяхме употребявани като инструменти за конструирането на народа като единен чрез отграничаването му от „другите“, към които често бяха причислявани турците, ромите и ЛГБТИ хората. По темата може да се пише много, но засега се ограничавам с това да кажа, че включването на Виктор Лилов в листата на тази формация в известен смисъл внася корекция на този наратив.
От трета страна следва да се отчетат усилията на общността отдолу на горе. Появиха се много примери на ЛГБТИ хора, които открито заявиха своята сексуална ориентация или полова идентичност и настояха от своите и другите партии разпознаване, политическа репрезентация и отчитане на проблемите и исканията на ЛГБТИ общността. Тези опити, макар и спорадични и ситуационни, имат важно значение, защото спомагат за натрупването на така нужната практика на политическо участие.
Тук заслужава да се спомене отвореното писмо на Иван Стоянов към съпредседателите на партиите от Демократична България – обединение относно подкрепата на кандидата за депутат от ДБО Мартин Димитров Димитров за „Поход за семейството“, ултраконсервативно християнско шествие в опозиция на „София Прайд“ и последвалите хомофобски нападки към Стоянов от представители на Националния младежки клуб към ДСБ. Писмото имаше голям отзвук и макар да не предизвика официална реакция на ДСБ или на коалицията, то ангажира Зелено движение като единствена партия в коалицията, която публично подкрепя ЛГБТИ хората.
На четвърто място трябва да се отбележи партията на негласуващите и/или неучастващите в предизборната кампания. Като куиър хора, ние сме наясно със значението на политиката върху животите ни. Настоящата безалтернативност на политическата система не предоставя възможности за съществена интервенция, но нито политиката, нито демокрацията се ограничават с представителната власт. Изхождайки от тази предпоставка, различни куиър активисти продължиха да се включват в политическото поле с текстове, изкуство и праксис.
Куиър анархисткият веган колектив violetki продължава да създава и разпространява политически ангажирано изкуство. Освен фокуса върху поезия, фотография, колажи и друго изкуство, колективът сериозно се ангажира с изграждането на общност, предимно около техния канал в дискорд, където провеждат и работилници с политическа насоченост. Темата тази седмица беше „Плакатът като политически инструмент“.
Вижте тази публикация в Instagram.
Лявата куиър-феминистка група ЛевФем организира първата по рода си публична асамблея, която събра на едно място синдикални лидери, ЛГБТИ активистка, ромска активистка и други участници в рамките на модерирана дискусия за стачката като метод за съпротива и изграждане на солидарност. Срещата е част от работата на ЛевФем в сферата на социалното възпроизводство, в рамките на която бяха преведени множество текстове, представящи борбите на женското движение, мигрантите, жилищното движение и ЛГБТИ хората по време на пандемията в Източна Европа и отвъд.
София Куиър Форум от години предефинира рамките на политическото. Настоящото издание се фокусира върху историята на преобличането и драг културата, които да представят тези съществени за куиър опитността ни практики и да им придадат необходимия контекст и позициониране.
Само преди седмици се проведе ежегодното шествие „Без нацисти по улиците ни 2021“, чиито призив гласеше: „Ако и вие вярвате, че омразата не е ценност; че всички заслужаваме свобода и достоен живот без страх; че човеконенавистните идеологии нямат място в нашето съвремие; че нормализирането на потисничеството и насилието (било то от институции или личности) трябва да бъде спряно; ако и вие сте солидарни с групите от обществото, към които най-често бива отправена тази омраза и които постоянно биват използвани за изкупителни жертви – присъединете се към нас!“ По традиция, шествието имаше сериозно куиър присъствие и включваше асамблея, на която се издигнаха искания за борба с потисничеството над куиър хората.
Снимка: Ромски и куиър активисти с речи на шествието „Без нацисти по улиците ни 2021“. Източник: Facebook, @AntifaBulgaria.След изборите накъде?
Както настоящият анализ разкри, властващият неолиберален консенсус способства засилването на консерватизма и фашизма в обществото. Това пряко застрашава правата, извоювани от ЛГБТИ общността, и поставя на карта автономията на телата ни и безопасността ни. Подхвърлянето ни в центъра на политическата кампания от крайнодесните трябва да ни подскаже колко важна роля играе куиър съпротивата в обществото. Куиър практиките се борят да предефинират сексуалността и половите роли напук на рационализирането на телата ни от страна на икономическата власт.
Фашизацията на общественото пространство е плашеща и изисква нашата активна съпротива. Докато либералните партии не разпознават този процес като продукт на икономическата политика, към която се придържат всички основни партии, те не представляват съществена пречка пред чудовището, което се ражда от непоносимото социално неравенство. Само че ние нямаме време да ги чакаме.
Надграждайки над колективния ни опит на ежедневна съпротива, ние имаме възможността да я разпознаем като политически акт: нещо, което консерваторите отдавна са разбрали. Познаването и критикуването на идеологиите, които определят условията на обществените отношения, ни позволява да освободим въображението си, за да градим стратегии за превъзмогването им. Доминиращият наратив ни учи, че трябва да се „оправяме сами“, защото личните ни избори и усилия предопределят бъдещето ни. Историята и практиката на куиър борбата обаче ни показва, че куиър освобождението може да бъде мислено и достигнато единствено чрез нашата колективна борба.
Снимка на корицата: София Прайд 2019. Източник: Фейсбук.
