По време на трудните времена, в които ЛГБТ+ общността в България живее напоследък, споделяме мотивиращия куиър манифест на Angelica Summer „Горе главата, деца на дъгата!“ (бел.ред.):
Ние сме гримирани. С бримки по чорапогащниците, на токчета. С маратонки, ожулени колене от щастливо залитане на дансинга, с още останал брокат от снощи по клепките.
Ние сме червени. Ние сме с вратовръзки и приятно вталени сака. Ние сме с впити панталони и мразим грим. Ние сме с къси коси и пиърсинги. Ние не вярваме на авторитетите, само защото са там. Ние обичаме vogue танци и балове. Ние обичаме котки. Ние вярваме в изгрева. Ние сме с блестящи къдрави перуки. Ние спортуваме. Ние имаме изящно извити напращяли мускули. Ние имаме бради. Ние имаме здрави прасци. Ние носим любов.
Ние сме оранжеви. Ние закъсняваме за първия час, защото очната линия е излязла на криво. Ние не понасяме Facebook и боготворим Instagram. Ние обичаме мемета. Ние ходим на театър и на концерти. Ние четем. Ние носим онзи аромат на промяна. Ние пътуваме.
Ние сме жълти. Ние сме ниски, високи, пълни, слаби. Ние сме с кафява, жълта, бяла кожа. Ние имаме красива кожа. Ние имаме кожа, която обича целувки. Ние четем съдържанието на опаковката: може и да съдържа следи от яд(ки). Ние предпочитаме колелото и метрото. Ние обичаме да ходим на планина и на море.
Ние сме зелени. Ние изхвърляме боклука си в кошчето. Ние пушим или не пушим. Ние пием Monster. Ние може никога да не сме чели Жан Жьоне, но сме негов жив роман. Ние сме герои на Алмодовар, без дори да ни пука къде се слага проклетото ударение. Ние сме млади и стари. Ние сме женени с деца, разведени. Ние сме в процес на постоянно себеоткриване.
Ние сме сини. Ние вярваме в Бог. Ние сме атеисти. Ние обичаме кучета. Ние сме бръснати, а също небръснати. Ние сме смели. Ние съществуваме всеки ден въпреки и заради. Ние оцеляваме. Ние се борим. Ние дишаме. Ние искаме да обичаме. Ние искаме свобода. Ние сме вечно търсещи, мрачни, усмихнати, пасивно агресивни, цинични, иронични, свръхчувствителни. Ние обичаме да ставаме късно. Ние можем да ставаме и рано. Ние търсим как да оцелеем тук. Ние търсим нишката на смисъла. Ние слушаме поп, инди, класическа музика, поп-фолк, народна музика, метъл. Ние лакираме ноктите си. Ние се смеем с пълно гърло, а понякога срамежливо в шепа. Ние понякога не знаем как се слага червило, но знаем как да го махнем с целувка. Ние сме феи, кентаври, русалки, еднорози. Ние изискваме да бъдем архитекти на собственото си мечтание. Ние настояваме да счупим границите на остарелите, овехтели кутии, наречени черепи. Ние носим молекулата на щастието. Ние не умеем да говорим в минало време, владеем перфектно сегашно и бъдеще, спрягаме глагола съм в бъдеще очаквателно. Ние не се покланяме, защото самите ние сме нощни царе и царици, прилепи и пеперуди. Ние искаме още и не ни стига. Ние знаем, че времето е в краката ни. Ние няма да чакаме, ние няма да се крием в стаите си, объркани, гневни и самотни. Ние няма да чакаме разрешение, извинение, за да бъдем. Ние няма да мълчим. Ние сме тук. Ние вървим право напред.
Ние сме лилави. Ние сме дъгата.
Гора главата, деца на дъгата!
