Дейността на секс работниците отдавна е спорен въпрос, често изпълнен с морални дебати и правни неясноти. Въпреки разнообразието от мнения по този въпрос, едно е ясно: гарантирането на безопасността и благосъстоянието на секс работниците трябва да бъде първостепенна грижа. Съществуващите правни рамки по света се различават значително, като варират от криминализиране и маргинализиране до декриминализиране и регулиране. Ето няколко модела, които са изпитали теста на времето и да оставили следа в регулацията на дейността на секс работниците и до днес.
Прохибиционизъм
Преследване на проституцията като престъпление във всичките й форми. Това виждане за секс работниците и тяхната дейност има своя генезис в Късното Средновековие и Реформацията. Продиктуван от суровата протестантска полова етика и повсеместните епидемии от сифилис и други полово предавани болести в края на XV век. Това води до затваряне на т.нар. „публични домове“ и криминализиране на предлагането на секс услуги.
Този модел е изоставен от повечето европейски държави, защото той стимулира експлоатационните и насилствените аспекти на проституцията.
Регламентаризъм
Секс работата се разглежда като социално явление, което се регламентира от държавата. Този модел се разраства се през 20 век в държави като Австрия, Германия, Гърция, Латвия, Нидерландия, Турция и Швейцария. Стимулира се лицензирането на места като публични домове, като се облагат с данъци и други такси към държавата. Налага задължително полицейско регистриране на секс работниците и задължителни медицински прегледи. Този модел, обаче, не решава проблема със стигматизацията на проституиращите лица и рядко предоставя мерки за излизане от т.нар. „схеми“, защото секс работниците не се възприемат като жертви, което води до по-висок брой жертви на трафик с цел сексуална експлоатация.
Аболиционизъм
Този модел се разраства след началото на века, а водещата държава, която го популяризира е Швеция, където той получава широка обществена подкрепа. След 2010 моделът се разпространява в Европа като Франция става една от водещите държави, които го прилагат.
Моделът разглежда проституцията като насилие над жени и адресира търсенето като криминализира т.нар. „клиенти“. Налага предоставянето на подкрепа на желаещите да напуснат проституцията, възприемат се като жертви.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация GLAS и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
