Адвокат Наташа Добрева е номинирана за признанието „Човек на годината„. През изминалата година тя спечели дело за признаването на пола на транс родител. Решението на съде е окончателно и Общината е задължена да го изпълни. Това означава, че тя трябва да издаде нов акт за раждане на родителя. Но това означава също, че тя трябва да издаде нов акт за раждане на детето, в който да бъдат отразени двама родители от един и същи пол. Това може да стане възможно и без законодателна промяна. Свързахме се с Наташа, за да си поговорим за престъпленията от омраза и нуждата от равнопоставеност за ЛГБТ+ хората.
Колко е сериозен проблемът с престъпленията от омраза в България?
Проблемът е много сериозен в една млада демокрация, където гражданите изведнъж са получили благото, наречено „свобода на изразяване“. Между свободата на изразяване и речта на омразата има тънка граница и трябва да се знае, че хомофобията и трансфобията не са „мнение“, а дискриминация, а в някои държави и престъпление.
Какви законодателни промени се налагат, за да стане противодействието на тези престъпления адекватно?
Налага се да се промени разпоредбата в Наказателния кодекс, която криминализира подбуждане към омраза – чл. 162. В момента, в България е престъпление да подтикнеш някого към дискриминация, насилие или омраза или ти самият да извършиш насилие, основани на раса, народност, етнос, религия или политически убеждения. Към тези признаци трябва да се добави – сексуална ориентация и полова идентичност.
Например, миналата година аз подадох сигнал за извършено престъпление от организаторите на „Национална група – Родители обединени за децата“. На техни събития с хиляди гледния във Фейсбук, те направиха следните изявления: “дали това осиновяване е от хетеросексуални двойки или двойки с нормална сексуалност, или предимно отива към двойки с лесбийска насоченост или гейска насоченост“ (пресконференция от 21.04.2019г); „В момента между 10 и 12 процента от децата, които се отнемат, се дават на еднополови двойки. … Това означава, че се отнемат деца и непропорционално много се дават на хомосексуални семейства.“ (пресконференция от 29.05.2019г). Освен това, организираха два протеста в София, на 23.11.2019г и на 7.12.2019г, срещу „джендър идеологията“, на които присъстваха няколко стотин души. В този сигнал, аз поддържах, че речта на омразата срещу хомосексуални родители, изразена на пресконференциите и протестите, е престъпно проповядване на хомофобия. Прокуратурата отказа да образува наказателно производство и една от причините за това е именно непълнотата на чл. 162 от НК.
С какво си обяснявате това, че именно ЛГБТИ хората са често обект на подобни посегателства?
С липсата на видимост на ЛГБТИ хора. Човек се страхува от това, което не познава.
Защитени ли са правата на ЛГБТИ хората в България?
Ако ЛГБТИ хората бяха защитени и правата им бяха защитени, щяхме да ги виждаме навсякъде около нас. Вместо това, аз имам около 400 приятели във Фейсбук, 200 от тях живеят в България, и само там виждам ЛГБТИ хора. Не ги виждах в Университета като бях студентка в Софийския университет, не ги виждам в Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“, не ги виждам в съда, не ги виждам в Народното Събрание и в Министерския Съвет, не ги виждам в телевизионните предавания, не ги виждам в българските сериали, не ги виждам сред българските спортисти. Ако не бяхме в Европейския съюз, може би и „PROUD.bg“ нямаше да види бял свят. Аз много се радвам, че има такава медия в България, и следвам страницата ви отдавна. Нека да дам само един пример за защита на права, а именно, с правото на събрания. Това е нещо, за което един човек въобще не би се и замислил, че може да е нарушено. Това е правото, благодарение на което излизахме 4 месеца на протести и се събирахме на ключови места в градовете – без право на полицията да ни разпръсва. Но това е същото това право, благодарение на което се провежда Прайд в София. След 31 години демокрация и 13 години в Европейски съюз, Прайд се провежда само в София и е немислим и дори изрично забраняван в други български градове. Мен това ме кара да се срамувам, че съм българка.
Равнопоставени ли са с останалите граждани?
Законово не са равнопоставени. Има неща, които са легални за хетеро хората и не са легални за гей хората. Аргументът, че един хомосексуален мъж винаги може да се ожени – за жена, е просто обиден.
С какви стереотипи най-често се сблъсквате в работата си по защита правата на ЛГБТИ хората в България?
Най-често се сблъсквам със стереотипния въпрос: „Това ли в момента е най-важното? Всички други проблеми ли разрешихме в страната, че се занимаваме с това?“ За мен, тези въпроси може да зададе само човек който никога не е разговарял и никога не се е срещал с ЛГБТИ човек. Аз няма да правя класация на гражданските и политическите права на човека – кое е по-по-най от тях, още по-малко да ги сравнявам със социалните, икономическите и културните права. Само ще кажа, че ЛГБТИ хората, които са подтикнати да търсят правна помощ и с които аз се срещам професионално, живеят непълноценно и носят страдания – психически, но също и физически – ежедневно. Специално за транс хората мога да заявя категорично, че всички, които са се консултирали при мен, са признавали, че са мислили за самоубийство през даден период от живота си. Така че за мен отговорът на горния въпрос е доста ясен – не, не виждам нещо по-важно от това да спреш да живееш в агония и страх и да бъдеш себе си на спокойствие.
Какво ви дава надежда?
Следният имейл, който получих миналата седмица от 17-годишно транс дете, което дойде при мен за консултация:
„Този път пиша с хубави новини. Очаквано, малко след първото ми посещение, отново имахме неприятен спор вкъщи. Но аз вече знаех правата си и ги предупредих най-сериозно, че не може да ми прилагат такъв тормоз. Казах им, каквото имах желание, и отказах да продължа разговора. Те се спогледаха объркано, няколко пъти си повториха думата „тормоз“, а аз излязох от стаята. Мисля, че осъзнаха, че заплахите с нищо няма да им помогнат вече. Всички сме по-спокойни и за огромно мое облекчение, вече не живея в страх. Това да се отстоявам наистина много ми помогна, сякаш беше липсващото парче от пъзела. Дори не се стигна до някакви крайни действия, просто трябваше да им кажа в очите, че не може да продължаваме по този начин. Сега всичко е по-добре и съм много щастлив как се развиха нещата. Благодаря изключително много!”
С какво не можете да се примирите?
Не мога да се примиря, когато съдията ми каже – Отказвам да призная пола! – но не ми каже кои чужди интереси и права се нарушават, ако го признае. За щастие, такива съдии са много малко. Не мога да се примиря също с мисълта, че в рамките на моя живот може би няма да видя сключване на еднополов брак в България. Аз съм сигурна, че до 10 години ще бъде легално у нас регистрирането на хомосексуални и на хетеросексуални съвместни съжителства и партньорства. Но е реалистично да не видя легализацията на гей браковете, легализацията на осиновяването на деца в гей бракове, легализацията на осиновяването от ХИВ позитивен самотен родител и т.н. Става ми тъжно, че обществото ни е толкова ….. липсващо – където всеки е сам за себе си – и че още дълго ще бъде.
Вие спечелихте първото дело в Европейския Съд по Правата на Човека на транссексуален български гражданин. Той как преживя тази победа?
Аз много исках да номинирам този човек за наградите Човек на годината на БХК. Той не ми разреши, тъй като отглежда дете и в качеството си на родител не е съгласен да излезе от анонимност, тъй като това би застрашило детето. Страхува се, че детето ще бъде нападнато с подигравки, обиди и изолиране. Каза ми, че ако нямаше семейство, щеше да наруши анонимността, но при сегашното положение просто не може да си го позволи, носейки отговорност за друг човек. Страхотен „комплимент“ за т. нар. ни общество! Иначе, клиентът ми е в 50-те си години и много добре разбира последиците от делото за младите транс хора в България и се зарадва най-вече заради тях.
