„Мадона е стара.“ „Някога е била икона, но вече – не.“ „Болна е за внимание.“ „Противна е.“ „Определено не е актуална.“ „Приносът ѝ за популярната култура е важен, но е време да спре да се мъчи.“
Често ни се случва да четем тези твърдения в интернет. Все пак в социалните мрежи всеки може да се размине с всичко. Възрастта е обикновена метрична единица, но тя определя имиджа на звездите от много време. Мадона е първата поп певица от MTV ерата, която продължава да твори на 60-годишна възраст. Самата тя смята, че често бива „наказвана“ за желанието си да продължи да бъде актуална след толкова време. Изпълнителите, които я предшестват – Елтън Джон, Пол Маккартни, Шер, Боб Дилан, Тина Търнър – нямат причина да се тревожат за това. Повечето от тях са приели статуса си на носталгични изпълнители. Мадона, обаче, се опитва да избегне този статус. Само преди месец, тя сподели пред Billboard, че все още мечтае за номер 1 хитове в класациите.
Понякога реакциите, които амбициите на Мадона предизвикват граничат с колективна апатия. През 37-годишната ѝ кариера сме виждали какво ли не. Вече ни е скучно и предпочитаме да си пуснем албум на някоя по актуална звезда. Понякога се случва и Мадона да предизвика раздразнение. Хората се опитват да саботират опитите ѝ, използвайки възрастта ѝ като оръжие срещу нея. Някогашната „кралица на поп музиката“ се превръща в аутсайдера, на който всички се подиграват. През май Уенди Уилямс нападна Мадона в шоуто си с думите: „Ако ще се движиш като старица, тогава по-добре не се мъчи да правиш друго.“
Всеки ще се сети на секундата за няколко песни на Мадона, но повечето ще обобщят кариерата ѝ през последното десетилетие с няколко асоциации: враждата ѝ с Лейди Гага, ужасните ѝ снимки в Инстаграм и преследването на модерни трендове, които не ѝ отиват. Гарантирано е, че Мадона никога повече няма да има световен хит, защото критиките към възрастта ѝ няма да бъдат заглушени, а инстинктите ѝ никога няма да бъдат толкова проницателни, колкото са били някога.
Отношението към Мадона днес, обаче, говори много и за самите нас. Едва ли ще открием друга поп певица, която е постигнала толкова много през живота си, а предизвиква толкова омраза и безразличие. Едва ли ще открием и толкова безскрупулна поп певица. Една от най-характерните черти на Мадона е нейната решителност да остане вярна на себе си, независимо от променящия се свят. Вероятно е трудно за артист като нея, който е изчислил всеки свой ход през годините, да осъзнае, че вече не стои в ядрото на популярната култура.
В днешната дигитална ера е трудно да останеш на върха за дълго време, но в миналото Мадона е успявала да опази трона си много по-дълго от всички други звезди днес. Ако публиката реагира така на Мадона днес, тогава как ще реагира тя на Тейлър Суифт, Бионсе и Лейди Гага след няколко десетилетия? Не са ли обречени и те на същата съдба? Или Мадона ще се превърне в морален урок за всички нас?
Поп музиката винаги е била състезание за младите изпълнители. Композиторът Ленард Бърнстейн е заявил това още през 60-те години, по време на т.нар. бийтълмания. Нищо не се е променило и до днес. Музикалните класации са запълнени от песни на млади звезди, които рядко надхвърлят 30-годишна възраст. От времената, когато MTV трансформира имиджа на музиката, повечето връстници на Мадона приеха спокойно залеза си (Синди Лоупър, Пат Бенатар, Дюран Дюран) или се сбогуваха трагично със света (Уитни Хюстън, Майкъл Джексън, Джордж Майкъл, Принс). Мадона е единствената, която остана и продължава да носи огъня на поколението си.
„Да остарееш е грях“, заяви тя през 2016. „Ще бъдеш критикувана и оклеветявана и със сигурност няма да те пускат по радиото.“ Смелото ѝ твърдение беше прецедент за времената ни. Така и не получихме възможността да видим как провокативните ѝ идолки Мерилин Монро и Джейн Менсфилд (на които тя подражава във видеоклипа на „Material Girl“) щяха да понесат културните промени на нейната възраст, тъй като и двете умират през третото десетилетие от живота си. „Моделите ми за подражание не са живи. Никой не е на моето положение и не прави това, което правя аз. Признавам, че това ме плаши“, призна Мадона по-рано тази година.
Коментарите за дълголетието на Мадона могат да бъдат проследени до 1991, когато вестник New York Times я нарича „шоу-бизнес ветеран“, само защото се е задържала осем години на върха. Критиките към певицата през 90-те могат да се конкурират единствено с тези към Майкъл Джексън. Разликата, обаче, е там, че Мадона умишлено ги е провокирала. Видеоклиповете към „Justify My Love“ и „Erotica“ и книгата „Sex“ с еротични BDSM фотографии са само два от примерите. Днес те са запомнени, като eдни от най-емблематичните и вълнуващи моменти в кариерата ѝ.
Противоречивата ера на певицата я е превърнала в символ на сексуалната освободеност, но и на борбата за ЛГБТ равенство и грижата за болни от СПИН. Важно е да уточним, че през онези времена, социалния активизъм не е специално изискване за известните личности, както е днес и Мадона рискува много, заставайки зад тези каузи. Добронамерените ѝ начинания, разбира се, не спират омразата. През 1994 журналистката Илийн Розенвайг написва книгата „Аз мразя Мадона“, в която я нарича „к**ва“ и задава въпроса: „Кога на тази жена ще ѝ омръзне да се излага, ще пусне серия от парфюми и ще се откаже от кариерата си?“
Да продължим с равносметката. Между 1998 и 2005, след като печели награда Златен глобус за ролята си в мюзикъла „Евита“, Мадона издава четири страхотни албума – последователна серия, която малко звезди могат да повторят. „Ray of Light“, „Music“, „American Life“ и „Confessions on a Dance Floor“ ни запознават с една по-различна Мадона – сдържана, чувствителна и експериментираща. Повечето изпълнители не успяват да запазят вдъхновението и енергията си за повече от пет албума. Когато издава „Confessions“, обаче, Мадона има вече девет албума зад гърба си и нито един от тях не е посредствен. Във всички тях тя компенсира за липсата на изумителни гласови качества с изобретателна продукция и емоционална дикция.
Стигаме и до неизбежния въпрос. Какво се случи с Мадона след 2005? Вероятно тя се обърка в опитите си да продължи безкрайната серия от силни проекти. Вероятно стана твърде самонадеяна. След като стана ясно, че Бритни Спиърс няма да бъде очакваната наследница на трона, се зароди вълна от нови по-млади поп певици – Бионсе, Тейлър Суифт, Кейти Пери, Риана, Майли Сайръс, Адел, Лейди Гага. Борбата за короната стана двойно по-ожесточена от всякога. Мадона официално изгуби шансовете си, когато социалните мрежи се превърнаха в епицентъра на славата. Албумите „Hard Candy“ и „MDNA“ също не успяха да ѝ помогнат особено, тъй като отстъпваха по качество на музиката на новото поколение поп звезди.
Интернет културата и лесния достъп до всякаква музика промени всичко. Хейтърите на Мадона се сдобиха с нова масова платформа за изява, а младежите, които откриват поп музиката през смартфоните си едва ли ще се мотивират да си пуснат песен на изпълнител, който е на възрастта на родителите им.
Тревожността на Мадона започна да си проличава в текстовете ѝ, под формата на нужда от самоутвърждаване. В песента „4 Minutes“ (2008) Джъстин Тимбърлейк няколко пъти споменава името ѝ, сякаш за да напомни на слушателите за съществуването ѝ. В „I Don’t Give A“ (2012) Ники Минаж заявява „Има само една кралица и това е Мадона“. В самохвалната „Bitch I’m Madonna“ (2015) русата звезда не спира да ни напомня за легендарния си статус, за да не го забравим.
Междувременно, в интервютата си Мадона стана все по-претенциозна и студена, наричайки Лейди Гага „копирачка“ и сравнявайки себе си с Мартин Лутър Кинг и Нелсън Мандела. Относно обвиненията за „присвояване на култура“, тя отговаря: „Не си присвоявам ничия култура. Вдъхновявам се от различни култури и правя препратки към тях. Имам това право като артист. Знаете ли, че в миналото са твърдели, че Елвис Пресли е откраднал от афро-американската култура? Работата ни като артисти е да обръщаме света и да караме слушателите ни да преосмислят всичко. Ако на някой не му изнася, може да ми целуне задника.“
През годините Мадона е правила умишлено препратки към филма „Метрополис“ (във видеоклипа на „Express Yourself“), към образа на Фрида Кало (на обложката на „Madame X“), към отдадеността на Пабло Пикасо, към съдбата на Жана д’Арк (във видеоклипа на „Dark Ballet“).
Мадона иска да проектира издръжливостта си, но нейната уязвимост си личи повече от всякога. Смирението никога не е било една от силните ѝ страни. Но грешките, които допуска (като безумната реч в памет на Арета Франклин на церемонията по връчване на наградите VMA и слабото ѝ изпълнение на тазгодишната Евровизия) са доказателство, че възрастта я е направила инат, а богатството ѝ я е изолирало от реалността. Критиките се превръщат в нещо неизбежно. Тя мрази коментарите за възрастта ѝ, но е невъзможно да се абстрахираш от тази подробност, когато тя се старае толкова упорито да я прикрие.
Стигаме до поредната доза от въпроси с труден отговор. Ако „Hard Candy“, „MDNA“ и „Rebel Heart“ бяха по-силни албуми, дали масовата публика щеше да обърне повече внимание на качествата на „Madame X“? Или според правилата на поп музиката, Мадона е била обречена на тази съдба от самото начало? Защо Брус Спрингстийн, който е на 69 и издаде новия си албум в деня, в който Мадона издаде „Madame X“, се радва на съвсем различно уважение? Защо никой не обвини Пол Макартни, когато той записа дует с Риана и Кание Уест през 2015? Ако музикалната индустрия толкова мрази певици в напреднала възраст, тогава каква е надеждата за днешните звезди?
За щастие, има светлина в тунела. Ситуацията се подобрява за някои. Хората спряха да се подиграват на Бритни Спиърс след ужасната ѝ криза през 2007 и започнаха да празнуват всяка нейна крачка, повдигайки важната тема за психичното здраве. Дженифър Лопез, която също се старае да прикрие визуално възрастта си, бива почитана като една от най-енергичните жени в шоубизнеса. Дори Джанет Джексън успя да влезе отново в класациите миналата година.
Къде сгреши Мадона тогава? Нейният най-голям проблем е, че тя се опитва да постигне две неща едновременно – да бъде кралицата, но и да бъде неразбрания аутсайдер. Иска да бъде революционна, както е била в началото на 90-те, но революцията се изгражда от дъното, а Мадона вече не може да се върне там. Тя винаги ще бъде част от доказалите се.
А най-тъжното от всичко е, че много от хората, които поставят упоритостта ѝ под съмнение, нямат представа колко интересна продължава да бъде тя. Новият ѝ албум „Madame X“ е по-оригинален от почти всичко, което младите изпълнители издават. Също както „Blackstar“ на Дейвид Боуи, той звучи като нещо, което ще бъде оценено едва когато Мадона напусне орбитата на планетата и ние спрем да я приемаме за даденост.
Това е и великата трагедия в кариерата на Мадона. Тя продължава да пренаписва правилата отново и отново, но едва ли ще доживее момента, в който светът ще го разбере и оцени.
