Кръжок
Кръжок е дискусионен клуб за литература, кино и равенство. В него целим заедно да научим повече за преживяванията и предизвикателствата, пред които жените по света се изправят в днешно време и в миналото.
Събираме се два пъти в месеца, за да гледаме заедно филм или да обсъдим книги, които заедно сме избрали да прочетем. Тези филми ни помагат да се запознаем с проявите на патриархалното общество, в което живеем, да ни запознаят с принципите на феминизма или просто да ни покажат собствените ни вътрешни борби като ни дадат възможността да ги видим като наблюдатели на екрана или в книгите, които четем.
Най- хубавото е, че в нашите дискусии можем да вникнем отвъд повърхността на историите, да видим много повече, да се запознаем с други гледни точки и най- вече, да се почувстваме по- силни, обединени в общите си преживявания.
Трескава подготовка
Когато за пръв път научих за идеята на този проект бях толкова развълнувана, че разказвах на всички за нея. Представях си новите възможности, които ще се разкрият пред нас, всичките нови хора, с които ще се сплотим. Мислех радостно за новите неща, които ще науча през изкуството, на което ни предстои да се насладим.
И така трескаво започнахме подготовка. Планът беше да започнем възможно най-скоро. Обстановката в страната беше непредвидима през есента поради пандемията и не бяхме сигурни дали изобщо ще можем да се срещнем на живо с новите участници. С часове наред обсъждахме материалите, идеите, външния вид, името и бъдещето на проекта. Работехме и върху собствената си групова динамика с цел всички да се чувстваме възможно най-пълноценни в средата си в Кръжок. Постепенно първия ден наближаваше.
Нервно очакване
И ето че започва. Залата, столовете, проекторът, щандът с книги, вълнението. Нервно се разхождаме и подреждаме всичко, чудим се дали този ден, в който сме вложили толкова много, ще отговори на очакванията ни.
Първи човек, втори човек, пускаме музика… Изведнъж – технически проблеми… Нервна тишина. Излизаме да се представим и да разкажем за проекта. Пускаме филма…
Потъвайки в случките на екрана, усещам реакциите на всички около мен и осъзнавам, че съм заобиколена от хора, които ще разберат. На екрана върви късометражният филм Juice (“Сок”). В него виждаме едно “традиционно” семейство и макар че действието не се развива в България, някак веднага разпознаваме стандартната динамика. Мъжете пият на хладно в хола, жените трескаво подготвят вечерята в горещата, задушна кухня, децата си играят, докато майката не накарва момичето да сервира на брат си. Сякаш гледаме сцени от собствените си животи.
Филмът свършва и сякаш от всички ни се отделя тежка въздишка. Нареждаме се в кръг с лице една към друга.
Дискусията
Идва време за дискусията. Като модератор съм страшно притеснена от първоначалната неловка тишина. Не знам как да започна и в главата ми се въртят мисли като “ето, катастрофа, никой няма да иска да сподели”. Накрая решаваме да започнем като се представим. Представяйки се, не мога да не спомена и нещо за самия филм, тъй като се чувствам толкова близо до него и правя паралел с живота си “Аз съм Ева и, гледайки този филм, се почувствах сякаш гледам детството си на лента”. И така потръгва. Всички започват да споделят моментите от филма, които разпознават от собствения си живот, други допълват, навлизаме в разговор за общото в патриархалните общества по света и различните прояви на патриархата. Започват да се леят директни отговори, примери от собствените ни преживявания и мнения.
Обсъждаме стаята на мъжете – говорят за политика, пушат, пият, почиват си, обсъждат жените си; стаята на жените – говорят за семействата си, за тежките избори между аборта и семейството, кариерата и дома. Жените седят прави и готвят в задушната кухня, една от тях моли мъжа си да донесе вентилатора, но той така и не го прави. Децата са привидно равнопоставени, но от разговорите им разбираме, че родителите им ги третират по коренно различен начин в зависимост от пола им. Момичето още от малко е принудено да участва в домакинската работа, докато брат ѝ може да продължи да играе.
И накрая идва най-важната сцена – една от жените излиза от кухнята, сяда при мъжете, обръща вентилатора към себе си и отпива глътка от сока в ръката си. Погледът ѝ се среща с този на съпруга ѝ, мъжете гледат объркани, жените надничат иззад кухнята. Краят е отворен.
Всички имаме различна интерпретации, всички имаме различни истории от показаните стаи. Говорим, обозначеното време за почивка минава, сложно ми става да следя директните отговори и вдигнатите ръце, всички откриваме по нещо ново за себе си и бързаме да го добавим. Всеки е готов да даде частица от себе си.
Трудно е да спрем, от филма изкачат нови неща, нови кратки сцени или изречения, които не бих могла да забележа ако го гледам сама. Не искаме да спрем, а трябва, защото става късно.
Край
В края всички изказваме благодарността за доверието, споделените емоции и страхотната дискусия. Настроението е приповдигнато, мислите ни бушуват. Събираме нещата си, подреждаме залата, излизаме и сядаме на една пейка в парка.
Секунда мълчание, дружно “Ехаааа”.
Този първи ден зададе тона за следващите ни срещи и беше едно наистина страхотно и сплотяващо преживяване. Беше толкова по-хубаво от всичко, което сме си представяли. Все още, спомняйки си този ден, се изпълвам с надежда за нещата, които можем да постигнем заедно, когато сме готови да споделим изживяванията и мислите си, да се изслушаме и просто да се насладим на изкуството и хората, които разбират.
Вратите ни са отворени, и Вие сте добре дошли при нас.
