Текст: Даниел Хардинг за Attitude
Отваряйки Grindr, осъзнах, че на мъжете в Лондон им е скучно. Аз съм един от онези потребители, които често забравят, че дори имат профил в приложенията за запознанства. Когато си спомня, влизам и бавно отговарям на потенциалните принцове, преди да осъзная, че вече са обвързани или омъжени.
Миналата година се срещнах с около 100 мъже за 12 месеца. Някои от тях открих през въпросните приложения, други срещнах непредвидено. Важно е да уточня, че става въпрос за срещи, а не за секс. Беше интересен и изтощителен процес. Днес тези времена са зад гърба ми. Промених критериите си за среща.
Когато отворих приложението, очаквах да ме чакат няколко съобщения. Мигновено разбрах, че изненадващата активност в Grindr не е следствие на моите бавни реакции. Бях получил изключително много съобщения от нови и познати лица. Сякаш не само на мен ми е скучно, когато работя от вкъщи. Имах силна нужда от човешки контакт и комуникация. Това беше и причината да отворя приложението. Очевидно не бях сам.
Според актуално проучване около 82% от необвързаните са се обърнали към приложенията за запознанства по време на изолацията. Във времената, в които света сякаш се затваря, хората изпитват нужда да се свързват взаимно и да се чувстват по-малко сами. Изолацията и социалната дистанция са непозната концепция за младите хора през 2020 година и е напълно естествено те да се възползват от всеки възможен начин да комуникират.
Знам, че някои мъже си търсят един последен сексуален партньор, преди да се изолират за неизвестен период от време. Аз реших да избягвам това, тъй като съм твърде зает да премислям, дали съм си измил достатъчно добре ръцете, за да се тревожа и за непознатия човек от другата страна. Най-важното, обаче, е, че разговорът отново става важен.
Един от необвързаните ми приятели ми разказа вчера, че се е притеснявал за психичното си здраве по време на самотната си изолация, но комуникира повече от всякога в приложенията за запознанства и разговорите му са станали по-смислени и съдържателни от преди. Моят личен опит е подобен – сякаш бариерите падат по-бързо и хората имат силна нужда да споделят и да се подкрепят взаимно.
В тези несигурни времена имаме възможността да се презаредим и да се свържем отново едни с други. Имаме опцията да започнем нови разговори с интересни хора или да възобновим контакт с познати лица.
А сега аз отивам да си взема бърз душ и после ще съм на виртуална вечеря с мъж на име Мат. Надявам се, че ще си струва да пропусна Netflix заради него.
