Днес ви срещаме с Драго Занев, един от участниците в BraveLab – тематична грипа за ЛГБТИ младежи на възраст между 15 и 29 години. Той е студент по психология в София. Една от причините да дойде в столицата е, че в нея може да намери хора, за които фактът, че е транс, не представлява проблем и не се оказва пречка за общуването. Сред любимите му неща е да анализира поведението си, използвайки знанията за теориите на различни академици. Самият той твърди, че това му дава по-добър поглед върху действията, които предприема и причините зад тях.
БraveLab и другите три групи за самоподкрепа (куиър-феминистка, транс и интерсекс, както и тази за съ-родителство), които се събират в София през последната една година, са създадени по проекта „ЛГБТИ хората се надигат за промяна“, финансиран от „ИЛГА-Европа“. Ето какво сподели Драго пред PROUD.bg за впечатленията си от групата, нейния смисъл и ефекта от нея върху формирането на ЛГБТИ общността у нас.
Как разбра за групата?
– Следях събитията на ЛГБТИ+ тематика, които преди година се провеждаха доста рядко, но вече се случват все по-често, и попаднах на информацията за групата на BraveLab. Исках да отида още на първото събиране и да видя как ще се чувствам в подобна атмосфера, но понеже случването беше по време на тежка януарска сесия, успях да ида чак на четвъртата среща.
Какви бяха първите ти преживявания в BraveLab?
– На първите няколко срещи бях доста притеснен, избягвах да говоря. Не бях открит освен пред една приятелка, която мъкнех с мен на BraveLab и която ми даваше кураж. В духа на хуманистичната психология и по-специално на Маслоу аз дълго време лавирах нагоре-надолу по етажите на неговата пирамида на потребностите. Втренчен в идеята за моето бъдещо академично развитие, в цялата литература, която имах да изчета, и безкрайните курсови работи, които трябваше да напиша, пет пари не давах за никакви социални интеракции, особено с хора, с които не можех и не исках да споделям цялата болка около дисфорията, която изпитвам, и ненавистта към собственото ми тяло. В този момент Маслоу би ми се изсмял – „Не можеш да се стремиш към самоактуализация и каквото и да е развитие, било то и академично, без преди това да си задоволил по-низшите потребности, а в случая – социалните потребности и самоуважение“. И въпреки че с него може да се спори много и този негов закон далеч не важи за всички човешки съдби, които историята помни, в онзи момент при мен самотата надделя над мотивацията за учене, презрението и чувството за безполезност – над реалните постижения, безсмислието – над желанието за живот.
С какво ти помогна BraveLab?
– Безпощадният ми срам ми пречи да говоря за себе си пред други хора, когато се съберем. Въпреки това самият факт, че друг говори, спори, обсъжда въпроси по теми, които са важни за мен, и споделя собствения си опит, който малко или много прилича на моя собствен, ме кара да се чувствам достатъчно добре и ми напомня, че не съм единствен, когато трябва да се върна на работа в родния си малък град и някоя колежка ме застреля с въпроса „Какви рокли обичаш да носиш?“. Нещата никога не се оправят с едно щракване на пръстите и смелостта при мен се трупа бавно. Въпреки това, ако в началото на миналата учебна година все още на никого не бях казал, че съм транс, сега (почти една година по-късно) голяма част от познатите ми знаят, а повечето ми близки приятели нямат проблем с това да се обръщат към мен в мъжки род.
Би ли се включил в друга група за в бъдеще и в каква?
– Вече се включих в една такава. Покрай BraveLab веднъж случайно разбрах за срещите на TIA, където се събират основно транс хора и където всеки път научавам нещо полезно. Израснах в силно цис-хетеро-нормативна среда, където транс хората не се смятат за болни, защото те просто не съществуват. Пиаже не е бил толкова пунктуален в теорията си за детско-юношеското развитие, колкото обществото е стриктно за всичко, което едно дете трябва да преживее, проумее, научи и възпроизведе, за да стане… добра домакиня. Точно заради тази среда, с която в момента ми се налага да съществувам, срещите с приятели от ЛГБТИ общността ми идват като глътка чист въздух.
Какво би казал на читателите на PROUD.bg в заключение?
– Искам да благодаря на неуморните, които стоят зад организирането на тези срещи, и на смелите, които участват в тях за това, че създават едно защитено пространство, в което тежестта на хетеро битието става поносима.
