Артур е арменец, който е роден и отраснал в Украйна. Той е от онези млади хора, които са станали свидетели на големите промени и на болезнената раздяла на Украйна със Съветския съюз. Роден в комунизма, Артур пораства в променящата се и развиваща се Украйна. Свидетел е на разпадането на комунистическия режим, а преди няколко години е бил и на Майдана в Киев, за да се бори за европейското бъдеще на страната си.
Сега Артур е на фронта, където с други украинци се бори за свободата на Украйна. Избрал е да се бие доброволно, взели го веднага, защото има технологични умения, които са нужни на украинската армия сега. От близо 10 години Артур е обвързан с друг мъж, който нарича „свой съпруг“, въпреки, че еднополовите бракове в Украйна все още не са възможни.
Нашият приятел Александър Мѝланов беше в Украйна и срещна Артур, а по-късно поговори с него за войната, любовта и правото на достоен живот и за борбата за свобода. Заради мерки за сигурност и по молба на Артур, интервюто е с променено име, но автентичността на разказа му е изцяло запазена.
Артур, благодаря ти, че се съгласи да поговорим. Мисля, че този разговор е важен за нас в България… Разкажи ми за теб?
Алекс, първо искам да благодаря за поканата. Съжалявам, че няма да мога да покажа лицето си на читателите на PROUD, но мястото, на което съм и това, което правя, са много специфични и изискват да остана анонимен. Иначе аз съм арменец, роден в Украйна. Горд украинец. Предприемач. Преди войната имах успешен бизнес в областта на компютърните науки. Пътувах, наслаждавах се на живота, за своите 36 години обиколих много държави и се докоснах до различни култури. Трябва да ти призная, че не съм очаквал, че ще заменя компютъра си с оръжието… Също така, не съм очаквал, че моите хобита, които много обичам – книгите, киното, изкуството, пътуванията, ще станат жертва на този ужасен момент от живота на моя народ.
Къде те откривам?
За малко съм в Киев, където съм релокиран. Дълго време бях в Харков, Днипро и Запорожието.
Как си?
О, Алекс, добре съм сега, но не за дълго… (смее се) Нямах търпение да се прибера вкъщи и да се стопля, да се изкъпя, да пия чай и да ям сготвена храна…. И да спя на удобно легло…
Значи си у дома?
Да, най-накрая. От началото на войната, откакто влязох в армията, почти не съм се прибирал вкъщи, където е животът ми с Мѝлан. И въпреки, че не е особено безопасно, сега поне ще сме заедно… но за малко. Скоро това щастие ще свърши, ще се връщам на фронта.
Разкажи ни за човека до теб?
Аз наричам Мѝлан мой съпруг, въпреки, че нямаме официален брак, в Украйна това все още е невъзможно… Но с него считаме, че сме семейство. Той е по-малък от мен, на 33 години е, поляк, роден в Украйна. Срещнахме се случайно преди 8 години и от тогава не сме се разделяли. Преминахме през доста трудности, за да сме заедно, но това направи отношенията ни по-стабилни. Разбира се, обичаме да пътуваме заедно, да правим планове за бъдещето си… И двамата сме запалени по спорта.
Артур, какво се случи според теб в края на февруари?
Започна война, която никой не очакваше. Русия ни нападна абсолютно несправедливо и продължава да се опитва да разрушава родината ми. От това не страдат само украинците, но и евреите, арменците, поляците и други, за които Украйна е дом. Аз съм сигурен, че руснаците правят огромна историческа грешка. Убеден съм, че с този ход започва краят на Русия, защото не можеш да си представиш колко смели са украинците и колко сплотени сме в тази война.
Познаваш ли други гей войници?
Да, в украинската армия има гей войници. Не са малко също така лекарите, медицинските братя, компютърните специалисти, които са гей военни. Има и много бойци. Чувам за момчета, които се сражават и имат специална нашивка на униформата си – с еднорог. Знам за историята на един от тях, който отива да се бие, след като руснаците влизат в дома му и убиват партньора му, а той по чудо оцелява.
А ти какво правиш в армията?
Аз съм част от специален отряд, който се занимава с разузнаване, включително планирането на военни операции и, разбира се, когато трябва, отбрана на важни военни позиции.
Открит ли си с това, че си гей пред останалите войници?
Не крия, че съм гей, но в този тим, в който съм, не сме дискутирали кой какво харесва. Даже по-скоро си мисля, че никой не знае за мен. Всъщност, убеден съм, че с кого съм и какво правя с него, е личен въпрос и не съм сигурен, че отговорът е важен за случващото се на бойното поле.
Как минава един твой ден като войник?
Понякога леко, понякога – не толкова, а друг път е ад. Зависи много от мястото, на което с моя тим се сражаваме. Един ден не правим нищо, но има дни, в които се защитаваме от бомбите и нападенията на руснаците. Честно да ти кажа, трудно ми е, защото аз не съм професионален войник. Избрах да отида на фронта доброволно и всеки ден се уча на това да съм в армията и на бойното поле. Въпреки, че се занимавам със специфични неща, често и на мен ми се налага да съм в окопите и да стрелям, за да защитавам позициите ни. За мен всеки ден е победа, ако съм успял с това, което правя, да опазя моите момчета живи и здрави.
Раняван ли си на фронта?
Да. При една от бомбените атаки пострада главата ми, възстановявах се един месец, но не бях в болница, а на фронта, където продължих да правя това, което трябва, за да гарантирам сигурността и безопасността на моите момчета.
Убивал ли си човек, Артур?
Не, човек – не. Защото руските войници не са човеци. Всъщност, ранявал съм руснаци, които са нападали мен и моите момчета.
Разбирам… А какво мисли съпругът ти за това, че си войник?
Ами… Много му е трудно. Сигурен съм, че се притеснява повече отколкото показва. Аз обаче съм твърдо решен да остана жив и да помогна на родината си да се справи с врага. Имам много специфична за армията експертиза и се чувствам пълноценно с това, което правя. Също така смятам, че е мой дълг да се боря за свободата на родината си и за тази на Мѝлан, на родителите и приятелите ми. Радвам се, че имаме някакви малки моменти заедно, въпреки войната. Мисля, че откакто се бия, го обичам още повече.
Как живеят гей хората в Украйна?
Както останалите, Алекс. Да, има дискриминация към гей хората тук, но тя не е навсякъде и не към всеки. Мисля, обаче, че сега, особено в тази война, украинците се учат на това как да разбират другите, как да ги приемат. Също така, учим се на това как да се обичаме един друг, защото това, което се случва, се случва на всички – без значение дали са гей или не. Мисля, че все повече у нас се гледа на човека и неговите възможности, а не на сексуалната му ориентация.
Скоро ще станат ли факт еднополовите бракове в Украйна според теб?
О, да, мисля, че това ще се случи и то още догодина. Ние сме европейски ориентирана държава, в която правата на човека са ценност, колкото и руснаците да говорят, че това не е така. Украинците са демократичен и толерантен народ и съм сигурен, че ние имаме място в Европа, където това се оценява. Аз съм търпелив и вероятно ще съм сред първите, който ще сключи брак с човека, когото обича. Така аз разбирам свободата и щастието.
Благодаря ти за този разговор. Пази се!
И аз ти благодаря. Благодаря на българите, които помагат на нашите жени и деца. И дано политиците ви скоро осъзнаят и разберат, че свободата на Украйна означава свобода и за Европа.
