Публикуваме още една история за разкриване, която получихме на редакционния имейл от наш читател – Юмер Местан, студент на 21 години от Бургас. Той разказва не само как е осъзнал, че е гей, и как е споделил на близките си за това, но и отправя няколко вдъхновяващи послания към всички, на които тепърва им предстои да извървят неговите стъпки. Снимките са от личния му архив. А ако и вие желаете да споделите вашата история, изпратете ни я на: info@proud.bg, като изрично посочите дали искате да я публикуваме анонимно или с истинското ви име.
Здравейте на всички,
Казвам се Юмер Местан. На 21 години съм от Бургас, студент в 4 курс. Тежкочуващ съм. Днес съм тук да ви разкажа моята история. Това, което ме изненадва, е, че има много други хора, които са се сблъскали със същата ситуация като мен. Но и не знаят как да подходят с нея, как да признаят на своите родители, роднини и приятели. Зная, че ще има много хора, които ще са с различно мнение и различни виждания за гейовете, лесбийките, бисексуалните и транссексуалните хора, и че ще има такива, които няма да го сметнат за нормално или ще мислят, че те трябва да бъдат пратени на хормонално лечение или при психолог. Но лично аз смятам, че това няма да ги накара да се променят. Мисля, че единственото важно нещо е, че хората, които са против гейовете, лесбийки, бисексуални и транссексуални трябва да бъдат толерантни, да ги приемат такива, каквито са, и да ги подкрепят.
Как да започна моята история? Случи се, когато бях на 13-14 г. Тъкмо бях свършил училище. Вървях по пътеката в двора на училището ми и по незнайна причина се заглеждах по момчетата, трениращи на лостовете. Беше пълно с мускулести момчета около мен. Този ден осъзнах, че се случва нещо странно с мен. Тогава разбрах, че съм гей. В началото не исках да го приема, защото беше нещо ново, нещо непознато, което не бях чувствал. Затова и не знаех как да възприема себе си като гей. Беше много трудно. А в главата ми се въртяха какви ли не неща. Смятах себе си за ненормален. Това беше труден период за мен. През цялото време мълчах и мълчах. Не споделих с никого, защото се страхувах от реакцията на родителите и приятелите ми. Докато един ден сестра ми разкри пред родителите ми, че съм гей. Нейният въпрос беше: „Гей ли си?“. Първоначално не знаех какво да й кажа, реших да замълча вместо да си създавам по-големи проблеми или да получа тяхната остра реакция като отхвърляне, обиди или да направят нещо, за което не се бях замислял, че може да стане.
На другия ден сестра ми реши да дойде при мен и ми каза, че трябва да бъда на хормонално лечение и да се лекувам. Опитваше се да промени сексуалната ми ориентация. Тогава осъзнах, че е хомофоб. След като разбра, че съм гей, постоянно се карахме. Нямах и един спокоен ден.
Когато бях на 18 г., вече се бях примирил с това, че съм различен. Но откакто започнах да водя самостоятелен живот без тях, се наслаждавам на свободата си повече, дори няма вече караници и проблеми с тях. Мога да се прибирам, когато си пожелая, независимо колко е късно. Силата е да бъдеш просто себе си и другите да те приемат такъв, какъвто си. Има един цитат, който много харесвам – „Свободата е да правиш каквото искаш, а не това, което другите искат от теб“.
Ако искаш свобода, излез от черупката, бъди открит, честен и смел. И ако смяташ да признаеш на най-близките си хора, тези, на които много държиш, не се страхувай. Може да има хора, които няма да те приемат такъв, какъвто си, но знай, че някои от тях винаги ще те подкрепят и ще те приемат, независимо от всичко. Живеем твърде кратък живот и трябва да живеем пълноценно, като се наслаждаме на свободата си и се забавляваме с приятели. Да има много радост и смях! А те винаги ще са там до нас в трудни моменти или когато имаме нужда от тях или докато сме с половинката, която ще ни обръща внимание, ще ни изслуша, докато вие разказвате своите истории.
Затова не се затваряйте в себе си и бъдете силни, ако има някой, който е против вас заради това, което сте. Ако изгубите хората, на които сте държали, само защото сте различни, не унивайте и не се разстройвайте. Ако все още не сте се разкрили, бъдете силни и не дръжте всичко в себе си заради вашия страх от мнението на другите. Не живейте както другите очакват от вас. Живейте заради своето „аз“ и бъдете себе си! Да бъдеш различен не е срам, а страх, породен от хората. И сега аз съм тук да ви кажа само едно нещо – излезте от тази черупка и бъдете в разцвета на силите си, защото съм сигурен, че някъде там има хора, на които им пука за вас и ще ви приемат такива, каквито сте. Но и ще искат да ви видят усмихнати и щастливи.
Юмер Местан
