Какво е да си гей в Иран?

Източник: списание „Attitude“

Автор: Джуриан Тюлингс

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Бившият президент на Иран Махмуд Ахмадинежад заяви, че в страната му няма ЛГБТ+ хора. Ние прекарахме един месец там и можем да потвърдим, че думите му са лъжа.

Обядваме в приятен ресторант в град Шираз, а новият ми приятел Афшин продължава да ми шепне: „Ще умреш!“ Разбирам го. Това е Иран. Какво друго може да се очаква? Неговият проблем, обаче, не е моята сексуална ориентация, а фактът, че не се храня достатъчно. Как да му обясня, че иранските порции са огромни? Фактът, че успях да изям половин чиния ориз с шафран си е истинско постижение за мен.

Мисълта, че мога да умра в Иран не беше изплувала досега в съзнанието ми, но много приятели ме погледнаха разтревожено, когато споделих плана си да посетя ислямската република. В това няма нищо изненадващо. След като Джордж Буш обяви, че Иран е част от ‘оста на злото’, държавата се превърна в обект на ужасен наратив, който приравнява обикновените граждани с потискащото им правителство. Не всеки човек в Иран, обаче, е религиозен фанатик, проповядващ радикални идеи.

Разходката ми в Шираз с новия ми гей приятел Афшин се оказва доста приятна. Запознахме се случайно на вечерно парти и единствената опасност, която виждам в него е свързана с неговата гостоприемност и желанието му да ме убие с огромни порции храна. Дори няма да коментирам фактът, че той държи да плати за всяко ястие и дори за сувенирите, които си купувам. По-късно научавам, че този етикет е част от културата им и те го наричат „taarof“.

По-рано в един от магазините за сувенири попаднахме на копие на Хартата на Кир. Когато го видя, Ашфин въздъхна. Много иранци смятат тази харта на персийския цар Кир Велики за първата в света декларация за правата на човека. Разглеждайки копието, Ашфин спомена: „Преди ислямът да се появи, всичко е било супер.“

Моите наблюдения над историческото имение Кавам, датиращо от 19-ти век, което посетихме, обаче, доказват, че толерантността в страната е съществувала до по-скоро време. Таваните и стените бяха покрити с рисунки на мъже с тежък грим и андрогенни дрехи. Един от стенописите в двореца Чехел Сутун пък изобразява еднополови двойки от мъжки и женски пол в двора на владетеля. Това дори не е единственото ислямско табу, изобразено на стенописа. На него присъства и вино. Доста източници смятат, че виното е било създадено в Персийската империя, макар че французите биха оспорили това.

Преди Ислямската революция през 1979 година в страната имало стотици винарни, а когато те били затворени, произвеждането на вино се превърнало в ъндърграунд начинание. Ашфин ми обяснява: „Произвеждаме си виното сами вкъщи. Мачкаме гроздето, оставяме го да ферментира и след 40 дни виното е готово за консумация.“

Eдна от вечерите Ашфин покани вкъщи своите гей приятели и заедно вечеряхме, пихме вино, обсъждахме политиката и гледахме заедно видеоклипове на Лейди Гага, които прожектирахме върху стената на хола. Това беше моето първо гей парти в Иран. Тогава едно от момчетата ми каза: „Още не си видял нищо. Тук гей мъжете се забавляват по-добре и от тези в Сан Франциско.“ На този етап бях прекарал три седмици в страната, а гостоприемността на иранците ме убеди да прекарам цялата си едномесечна виза там.

Не отидох в страната с идеята да намеря гей приятели. Не очаквах, че това е възможно да се случи. Туристическите компании ме предупреждаваха да внимавам, тъй като законът на шериата предписва смъртно наказание за хората, които се „поддават“ на хомосексуалните си желания на територията на Иран. Прекарвайки първите си дни там, се сещах за снимките на двама гей тийнейждъри, които бяха публично обесени в град Машхад през 2005 година. Спомнях си за световния отзвук и за плакатите на западните прайд шествия, с които куиър хората протестираха срещу религиозния анти-гей фанатизъм в Иран.

Докато бях в един от най-религиозните градове в Иран, отворих приложението Grindr. За моя изненада, беше пълно с потребители. Повечето от тях дори не се страхуваха да покажат лицата си на профилната си снимка. Когато си писах с един от тях, той ми сподели: „Според мен полицията се занимава с доста по-сериозни случаи и няма време да ни проследява“.

Въпреки че много от иранците се гордеят с произхода си, те искат да напуснат страната и да последват много от приятелите и роднините си. Научих за това по време на вечерното парти в дома на Ашфин, когато компанията започна да ми показва снимки от миналогодишни купони. Разказаха ми, че много от момчетата вече не живеят в Иран и са заминали за Северна Америка. Ашфин и приятелят му също планират да избягат, тъй като напоследък полицаите често нахлували и прекъсвали много гей партита. „Всеки път се тревожим. Продължаваме да се събираме, но сме притеснени.“ Арестуваните гей мъже са били освободени след период от време, но били разкрити насила пред роднините им и наречени ‘hamjenz baz’ – обидно нарицание за хомосексуални.

През последните години отношенията на Иран със САЩ се влошиха значително. Вина за това несъмнено има Доналд Тръмп, а последствията се изразяват във все по-разпространената анти-западна реторика в иранското общество. Не е случайно и това, че много от иранските имигранти в САЩ започнаха да се връщат в родната си страна. По време на квартално гей парти в Северен Техеран се срещнах с момче, което е заминало за Америка на тийнейджърска възраст, но наскоро се е върнало. Една от причините, които ми посочи е, че семейството му е липсвало. Другата причина – животът в Америка става все по-труден през последните години. Наемите растат, таксите за колежите – също, а отношението на голяма част от американците към имигрантите се влошава.

Партито не се различава особено от западните гей партита. Заобиколен съм от красиви момчета на възраст между 20 и 30 години. Алкохолът и наркотиците са навсякъде. Разликата е в това, че напитките са произведени вкъщи и всеки е готов да бъде наказан от държавата във всеки момент. Едно от лицата в компанията ми разказва: „Тук много обичаме кокаина. Той не е забранен в религиозните текстове, както алкохола. Ако сега дойде полицията и ни хване с наркотици, а не с алкохол, няма да имаме сериозни проблеми.“ Трудно ми е да си представя, че наказаните за употребата на алкохол трябва да понесат 80 удара с камшик, а тези, които ги хващат за втори път ги убиват директно. Това не спира хората да се забавляват, обаче. Те намират тръпка в риска.

Последния си ден в Иран реших да прекарам като посетя парка Данешджо, тъй като той е важна част от гей историята на Иран, за която ми разказаха Ашфин и приятелите му. Паркът е бил проектиран през 70-те години на XX век от архитекта на Биджан Сафари, който е бил близък приятел на кралицата. Той е бил открит гей във времена, предшествали Ислямската революция и дори е организирал неофициална гей сватба с партньора си. Последният му проект е бил фонтана в парка, в който е скрил тайно послание – буквите „G.A.Y.“, направени от камък, които биха могли да бъдат разчетени само, когато знаеш за тях. Каква подходяща метафора за Иран и местната гей общност, нали?