Кристоф де Бусер: Очаквам момента, в който да си ЛГБТ няма да е проблем

И до ден днешен Наказателният кодекс на Република България не признава жертвите на хомофобски и трансфобски престъпления, нито по какъвто и да е начин отправя послание към извършителите, че сексуалната ориентация и полова идентичност не могат да бъдат причина за посегателство върху личността на друго човешко същество. От своя страна пък, жертвите на подобен вид престъпления се чувстват неудобно да съобщават за тях пред полицията. Причините за това са основно две – не вярват, че сигналът им ще бъде взет сериозно и ефективно разследван, и се опасяват от допълнителен тормоз от самите полицейски служители.

Именно анти-ЛГБТИ престъпленията от омраза, как да се подобри достъпът до правосъдие за техните жертви и какви са добрите практики и политики за справянето с тях в други европейски държави бяха някои от темите на двудневна конференция, организирана в София от Фондация GLAS в партньорство с Университета в Бреша, Италия, в края на миналия месец. В рамките на форума, в който взеха участие международни лектори и представители на НПО, както и чуждестранни и български полицейски служители, PROUD.bg се срещна с Кристоф де Бусер, главен инспектор в полицейския департамент в Антверпен, Белгия.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Той сподели какво е отношението към ЛГБТИ+ хората в града, какви са взаимоотношенията между правозащитните органи и ЛГБТИ+ общността там и какви мерки взима полицията не само за да преследва и предотвратява престъпленията от омраза, но и за да стимулира повече потърпевши да не се страхуват и да докладват подобни инциденти. Отговорите, които получихме, са доста обнадеждаващи и макар далеч да не изчерпват темата, могат да дадат полезни идеи и храна за размисъл за това какви първоначални стъпки е нужно да бъдат предприети и у нас в тази област.

Като отправна точка бих искал да установя контекста за Вашата страна – Белгия. Какво е отношението към ЛГБТ+ хората в нея и каква е системата, въведена, за да им служи, когато се сблъскват с престъпления от омраза?

– На този въпрос не е лесно да се даде само един кратък отговор. На първо място, в Белгия да бъдеш ЛГБТ+ е защитено от закона, така че всички закони за престъпления от омраза са в сила за ЛГБТ+ общността. Оттам вече отиваме на местно ниво. Например моята полицейска служба може да избере как да приложи закона в нашия град. Това, което правим в Антверпен, е, че сме член на ЛГБТ организация с полицейските отдели, така че на всеки два месеца имаме среща с хора от ЛГБТ организации в Антверпен и имаме пряка връзка с тях, за да знаем дали има проблем в общността. Има ли инциденти? Какво мислят за полицията? Най-важното е, че те познават нашата полицейска служба, познават нашите лица, знаят кои сме и знаят, че работим по въпроса за разнообразието.

Освен това всяка година се провежда и гей прайд в Антверпен. Вече шеста година вървим в полицейските си униформи като част от прайда, за да може широката общественост да види, че моят полицейски участък работи в пряка връзка с ЛГБТ общността. Участваме с конкретна кампания, която се провежда под наслов „Гордеем се, че са наши приятели“. Ние го правим заедно с нидерландската полиция в Амстердам. Берлин я има също, така че говорим за европейска мрежа, която осъществява този контакт на същото ниво.

В тази връзка какво според Вас може да се приложи тук в България като първи стъпки? Какви са съветите, които бихте дали на българските власти?

– Мисля, че първо трябва да имате добро законодателство, което да защитава малцинства, като ЛГБТ например, което наистина да е споменато в закона и признато от правителството. Така че никога да не може да има спор за това какво е защитено и какво не. След това трябва да се свържете с полицията. Това се случи и в моя град. ЛГБТ общността протегна ръка към нас. Някои от моите колеги са ЛГБТ и чрез тях получихме контакти в ЛГБТ общността и от 2006 г. насам имаме много добри връзки с местната ни общност. Също така имаме ЛГБТ модели за подражание, работещи в полицията, за да имаме искрена връзка. Мисля, че трябва да идентифицирате моделите за подражание в полицията. Това би било много добре и те трябва да защитават правата може би не специфично на ЛГБТ общността веднага, а на всички малцинствени групи.

Това е част от моя опит, който работи много добре. Ако подкрепяте многообразието, равноправието, човешките права и след това можете да ги уточните на базата на етнически произход, увреждания, пол, сексуална ориентация и пр., това би направило многообразието солидно и надеждно. Особено за полицаите. Аз съм полицай. По-добре е да приемем, че става дума за общо многообразие, отколкото да се даде специално отношение на конкретни групи. Така че, когато говорим за многообразието като цяло, това би помогнало на полицаите да навлязат по-лесно в проблематиката, без да имат чувството, че трябва да дават специално отношение на една група. Не, по-скоро трябва да имат цялостно отношение към многообразието. Това е отправната точка, която след това ще търпи развитие, защото наблюдавах същото в отдела ми. Вижда се, че много групи се обединяват в полицията и изграждат доверие в общността. Това е естествен процес, но трябва да започнете с базисното многообразие.

Колко ЛГБТ+ хора съобщават, когато са били обект на престъпление от омраза?

– Не мога да ви дам бройката в Антверпен, но мога да ви кажа, че виждаме увеличение в отчитането, когато провеждаме конкретна кампания за ЛГБТ общността. Например преди три месеца имахме гей парад в Антверпен. Проведохме кампанията си с лозунга „Гордеем се, че са наши приятели“ и приканихме хората от общността да идват при нас, когато станат жертва на престъпление от омраза. През последните години виждаме, че идват доста бързо в полицията. Веднага след инцидента се обаждат на линията за спешна помощ. Това не се случваше преди няколко години. Трябваше да четем в социалните медии за инциденти. Те бяха уплашени да дойдат в полицията, защото смятаха, че това не е приоритет за нас, че може би ще им се подиграем.

Сега ЛГБТ хората са наясно, че подхождаме сериозно и реагираме веднага. С тази кампания наблюдаваме 51% увеличение на броя на докладите за престъпления от омраза през 2017 г. в сравнение с 2016 г. Радвам се, че най-накрая получаваме повече доклади в полицията. Моя работа, както и на колегите ми, е да ги предадем към прокурора и съда, така че съдията да може да върши работата си. Това все още е голяма задача – да се направи правилното нещо в съда, но аз съм много щастлив, че докладването наистина получава тласък. Общността забелязва усилията ни.

Следващият ми въпрос засяга страха от докладване. След травматичен инцидент един ЛГБТ човек може да се чувства неохотно или уплашен, за да съобщи за престъпление от омраза, и това отчасти се дължи на факта, че трябва да сподели за престъплението пред самата полиция. Какво правите по въпрос и как точно достигате до общността?

– Имаме специален екип за престъпления от омраза. Имаме четирима полицейски служители, които са много добре обучени в тази сфера, но моята политика не е само тези четирима души да правят доклади за престъпление от омраза. Мисля, че всеки полицай трябва да може да прави доклади и не очаквам те да бъдат експерти по темата, но искам да имат базисно отношение към нея, за да могат да помогнат на жертвата, да вземат нужната информация за полицейския доклад и след това да се обадят на специалист. Това очаквам и искам те да развият чувствителност по темата и да осъзнаят въздействието на престъплението от омраза върху жертвата. Искам те да дадат на жертвата правилните последващи действия, като например да насочат жертвата към НПО, което да е в състояние да й помогне. Те имат списък, който могат да използват, ако се сблъскат с престъпление от омраза. Налице е в полицейския участък.

Какви са предизвикателствата в борбата с престъпленията от омраза?

– Предизвикателство е да поддържаме връзката си с ЛГБТ общността искрена, без да изглежда като промоционална кампания. Някои хора го наричат „розово измиване на имиджа“. Важно е общността наистина да почувства ползата от това да остане в контакт с полицията. Друг въпрос е какво се случва в съда. Можем да направим много доклади, но ако накрая в съда нищо не се случва и съдията остави извършителите ненаказани например, това е много лошо за нас, защото губим доверието на жертвата и ЛГБТ общността. Опитваме се да останем възможно най-близо до прокурора и съдиите. Прокурорите са доста лесно достъпни, защото те са всъщност шефове на полицията в белгийската система. Съдиите са трудни, защото те работят самостоятелно и не можем да им влияем. Мисля, че неправителствени и европейски организации могат да им влияят – това е тяхната роля. Имаме много добра програма – PAHCT на ODIHR OSCE. Това е програма за обучение, разработена за прокурори и съдии. Аз правя програмата Tackle, която също е от ODIHR OSCE. Преподавам на полицейски служители относно многообразието и престъпленията от омраза.

Когато говорим за престъпления от омраза, непосредствената асоциация е с физическо насилие и телесни повреди. Но категорията е широка – има вербални обиди, тормоз, както и онлайн посегателство. Как се справяте със случаи, в които ЛГБТ човек не е бил физически наранен?

– Нашата дефиниция постановява, че всяко престъпление с предубеден мотив може да бъде престъпление от омраза. Не е задължително да е тежко престъпление или изнасилване. Всяко престъпление може да бъде престъпление от омраза. Това зависи до голяма степен от законодателството, разбира се. Да вземем за пример графитите. Когато някой пръска нещо върху вашата пощенска кутия и то е ЛГБТ-фобско, това също е престъпление от омраза в моето законодателство. Много е важно моето законодателство да е ясно в това отношение, защото в съда съдията може да реши да удвои присъдата и наказанието. Така че това е голямата разлика, защото в примера с графитите обикновено има глоба, може би 50 евро, и заплащане за почистването им и дори няма да стигнете до съда. Но когато е с предубеден мотив, когато можем да докажем, че е ЛГБТ-фобско, случаят ще отиде в съда и ще бъде регистриран като престъпление от омраза. Това е само един пример, но имаме много – като кражбата. В моето законодателство не е написано, че кражбата може да е престъпление от омраза, но когато си избран от извършителя, понеже си ЛГБТИ, и от теб е откраднато поради тази причина – това е престъпление от омраза.

И накрая, като се има предвид усилията, направени в тази насока, и обръщайки се към личния ви опит през годините, каква е перспективата за бъдещето? ЛГБТ общността в Белгия става ли по-защитена? Броят на престъпленията от омраза намалява ли?

– Мисля, че със статистика можете да докажете всичко и да не докажете нищо. Щастлив съм, когато много хора идват в полицията и подават сигнали за престъпление от омраза, но това варира толкова много. Всеки град има свой собствен подход. В Антверпен един от нашите приоритети е да провеждаме образователни програми за членовете на полицията. Правим кампании в града. Полагаме всички тези усилия за ЛГБТ общността. В Брюксел е различно. Полицията не ходи на гей прайда и не прави конкретни кампании. Това се отразява на докладите за престъпленията от омраза, идващи в полицията. Всички се опитваме да раздвижим нещата, но Белгия е невероятно сложна. Например имаме три езика. Това усложнява ситуацията, но вървим в правилната посока. Мисля, че всичко ще е наред, и очаквам момента, в който да бъдеш ЛГБТ няма да бъде проблем повече. Този момент ще настъпи.