Нов социален експеримент повдига въпроса за речта на омразата в България

Каква е цената на речта на омразата? Как българите реагират на нея?

Това е темата на ново видео – социален експеримент, който се фокусира върху преживяванията на роми, ЛГБТИ хора и хора с различен цвят на кожата в страната. Видеото е създадено от Fine Acts – глобална креативна платформа за социално въздействие. Продукцията стъпва върху известно проучване , което твърди, че можеш да се сближиш с непознат, ако го гледаш в очите в продължение на 4 минути. Десетки социални експерименти, правени през годините по света, доказват това твърдение. От Fine Acts обаче провеждат експеримента по нов начин, с една ключова разлика: докато се гледат в мълчание, хората чуват в слушалките си и историята на човека срещу тях.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Тримата основни герои на видеото са хора от различни малцинствени групи в България, системно подлагани на език на омразата. Те разказват своите истории пред група неподозиращи непознати. Автентичните реакции на емпатия и подкрепа на последните доказват смисъла и нуждата от пространство за изслушване, диалог и опознаване на “другия”.

Видеото се появява в момент на брутална агресия срещу различията, като последни примери са побоят над деца при хомофобска акция в Пловдив, както и смъртните заплахи срещу гей активисти в града.

“Расизмът, дискриминацията и езикът на омразата са системен проблем на българското общество. Враждебната реч като цяло остава без последици, а чувството на безнаказаност води до още враждебна реч. И все пак, със самия факт, че абсолютно всички случайно подбрани респонденти реагираха подкрепящо и състрадателно към героите ни, нашето видео доказва, че огромна част от българите са готови да се противопоставят на омразата и агресията”, казват от Fine Acts.

Според резултатите от онлайн изследване, организирано тази година от Fine Acts с представители на ромската, ЛГБТИ и бежанската общност в България, участниците споделят, че са били обект на реч на омразата онлайн (100% от участниците); навън – в града, в градския транспорт (100%); в учебно заведение (60%); в институции и учреждения (50%); в работна среда (20%).

Научни изследвания отбелязват, че хората, които са системно подлагани на език на омразата, развиват хронично повишено ниво на стрес, който може да доведе до последици като депресия, тревожност, емоционално напрежение. Участниците в анкетата на Fine Acts споделят следните лични емоционални последствия: усещане за несправедливост и безпомощност (90% от участниците); емоционално напрежение и безпокойство (80%); усещане за заплаха (70%); ограничаване в свободата на придвижване (60%); тревожност (40%); хронично повишено ниво на стрес (30%); проблеми със съня (20%); депресия (20%).

Вижте видеото и историите на героите тук.