Когато бащата на Махмуд, известен шейх в сирийския град Алепо, научава, че най-малкият му син е гей, той е бесен.
„Насочи пушка към лицето ми, с пръст на спусъка, и стреля във въздуха„, разказва 23-годишният Махмуд пред Openly, припомняйки си срама, който е изпитал преди пет години, когато баща му го е намерил с грим – събитие, довело до разкриването на сексуалността му.
„Тогава той ме преби почти до смърт с железен прът„, казва Махмуд.
Предимно мюсюлманска Сирия е дълбоко консервативна и хората са склонни да не одобряват всяка открита проява на сексуалност или полова идентичност, която излиза извън рамките на това да си цис мъж или жена и да си хетеросексуален.
Наказателният кодекс криминализира „всяко сексуално общуване против реда на природата“ с до три години затвор.
Служител на Министерството на вътрешните работи, говорещ при условие за анонимност, заяви, че в момента в затвора се намират около 200 сирийци, осъдени за хомосексуален секс.
12-годишната гражданска война, в която са загинали стотици хиляди и са били разселени милиони, само усложни положението на ЛГБТ+ общността.
В доклад за 2020 г. Human Rights Watch заяви, че по време на конфликта се е засилило наблюдението, залавянето и публичното излагане на гей мъже, като ЛГБТИ+ лица са били измъчвани или изнасилвани от държавни и недържавни въоръжени групи.
В този контекст Махмуд, който е поискал фамилното му име да не се съобщава заради безопасността му, е почувствал, че трябва да се измъкне.
Шест месеца след нападението на баща му той напуска дома си под прикритието на нощта и се отправя към Ливан.
„Ако ме бяха хванали, щяха да ме убият„, казва той.
Сега Махмуд живее в окаян апартамент в столицата Бейрут заедно с още четирима души и бере плодове и зеленчуци, за да изкарва прехраната си. Не поддържа връзка със семейството си и не планира да се върне в Сирия, но и не се чувства в безопасност в новия си дом.
„Бежанците в Ливан се сблъскват с множество трудности, включително ограничен достъп до основни услуги, дискриминация и несигурен правен статут„, казва Зад Кадри, отговорник за документацията при нарушаване на човешките права към ЛГБТИ+ групата „Хелем„. „Сирийските ЛГБТИ+ лица обаче изпитват допълнително ниво на дискриминация поради сирийската си националност„, допълва той.
Махмуд се намира в пресечната точка на нарастващата нетърпимост и ефекта от четиригодишната икономическа криза, която влоши отношението към бежанците. Ливан има най-голям брой бежанци на глава от населението в света – включително около 800 000 сирийци, регистрирани от ООН.
„Като се има предвид, че много сирийски гей мъже се борят с повишените нива на социална и финансова уязвимост и липсата на достатъчна подкрепа от страна на международните организации, те представляват една от най-уязвимите групи„, заяви Кадри.
Openly разговаря с около 15 гей мъже, които са избягали от Сирия в Ливан, и установи, че много от тях, подобно на Махмуд, изпитват носталгия по дома.
„Аз съм и винаги ще бъда мишена.„
Ливан беше първата арабска страна, която проведе седмица на Прайд – през 2017 г. – и като цяло се смята за сигурно убежище за ЛГБТИ+ общността в консервативния Близък изток, където има силни хомофобски и трансфобски течения.
Активистите обаче твърдят, че това се променя. През август драг шоу в Бейрут беше прекъснато от тълпа консервативни християни, които крещяха хомофобски скандирания.
Amnesty International заяви, че инцидентът „подчертава влошаващото се състояние на правата на ЛГБТИ+ хората„.
Осама, който е напуснал дома си в Хама, Сирия, заради семейно насилие, казва, че е бил многократно нападан, бит и ограбван в Ливан, защото е гей.
„Да се разхождам сам в града ме ужасява„, каза 28-годишният мъж. „Аз съм и винаги ще бъда мишена.“
Според ливанското законодателство хомосексуалността не е изрично забранен, но „сексуалните отношения, противоречащи на естествения ред„, са забранени и в миналото тази разпоредба е била използвана за преследване на гей хора.
„Сирийските бежанци и особено транс жените са най-често обект на посегателства„, казва Раша Юнес, изследовател от Human Rights Watch. Присъдите могат да доведат до една година затвор.
Толерантността е по-висока в обичащия партитата Бейрут, където има активна клубна сцена на ЛГБТИ+ общността, но Осама намира за трудно да живее открито като гей дори и там.
„Хората постоянно ми се подиграват„, казва той. Но връщането у дома не е опция. „Баща ми ми изпраща смъртни съобщения – Ще те убия. По-добре смърт, отколкото безчестие.“
Миналата година „Хелем“, първата ЛГБТИ+ група, създадена в арабския свят, съобщи за 614 случая на изнудване, смъртни заплахи и вербално насилие; 193 случая на физическо насилие и 46 случая на сексуален тормоз, докладвани предимно от ЛГБТИ+ сирийци.
Някои обвиняват политиците, че разпалват огъня на омразата.
„Правителството се опитва да отклони общественото внимание от небрежността на ливанската държава, като се насочва към ЛГБТ+ общността„, казва Тарек Зейдан, основател на „Хелем“.
На фона на затвърждаването на позициите има и такива, които настояват за правата на общността. През юли девет членове на парламента внесоха законопроект за декриминализиране на еднополовите връзки.
„Ние просто искаме да не бъдем смятани за престъпници„, казва Берто Максо, изпълнителен директор и съосновател на организацията с нестопанска цел „Горд Ливан„, която помогна за изготвянето на законопроекта.
Но след това през август двама ливански служители внесоха отделни законопроекти, които изрично криминализират еднополовите отношения между пълнолетни лица по взаимно съгласие и наказват всеки, който „насърчава хомосексуалността„, с до три години затвор.
Правозащитни групи заявиха, че въвеждането на законопроектите е последвано от поредица от враждебни инциденти и незаконна министерска забрана за провеждане на събития на ЛГБТИ+ общността.
Махмуд не е чужд на тази нарастваща враждебност. По-рано тази година войник на контролно-пропускателен пункт в южен Бейрут му препречва пътя и насочва пушката си към гърдите му.
„Той ме попита: „Ти си сириец?“, казва Махмуд. „А след това ми изкрещя: „Защо носиш обица?“ … Той я откъсна от ухото ми, докато не ми потече кръв.“
След това войникът повалил Махмуд на земята и се изплюл в лицето му, преди да го призове да се прибере в собствената си страна.