50-тата годишнина от бунтовете в Стоунуол е подходящо време да отпразнуваме наследството, което всички активисти през богатата история на ЛГБТ+ движението са ни оставили. При по-внимателен поглед, Стоунуол и движенията, родили се след революционната вечер, не са толкова далече в историята. Въпреки огромния прогрес, който сме направили от юни 1969 насам, ние все още водим същите битки, а много от активистите, които се борят на фронта днес са били на фронта и тогава.
Майкъл Адамс е директор на организацията SAGE, която се грижи за възрастни ЛГБТ хора в САЩ. Той разказва: „Бунтовете в Стоунуол са поведени от млади хора. Днес те са възрастни и въпреки това, те все още вършат важна работа и защитават общността. Нуждите им, обаче, често остават неадресирани, дори в тяхната общност.“
СПИН епидемията заличи цяло поколение от гей, куиър и транс хора, а тези които са оцелели водят ежедневна битка, остарявайки в изолация. Възрастните гей хора преживяват по-голяма бедност от всички други възрастни хора в Америка. Също така, голяма част от тях живеят сами и нямат деца. Тази липса на подкрепа от близки и роднини означава, че те не познават много хора, към които да се обърнат, когато имат нужда от помощ и грижи. Повечето ЛГБТ възрастни не се обръщат и към центрове и домове за стари хора, тъй като се страхуват от дискриминация.
Шарън Килпатрит, която също работи за SAGE, разказа историята на 80-годишна клиентка, борила се за гей права години наред в Северна Каролина, която се е обърнала към организацията, търсейки контакт с други ЛГБТ+ хора. Тя имала нужда те да я посещават в дома за стари хора, в който живее. „Жената помоли посетителите да не споменават, че са част от гей общността, когато ходят в институцията, тъй като не знае как другите възрастни ще реагират. За мен беше изключително страшно, че такъв ценен защитник на движението се страхува да бъде себе си през последните години от живота си.“
Роджър Мейкън се установява в Ню Йорк две седмици след бунтовете в Стоунуол и до ден днешен се занимава с активизъм. Той е бил част от организацията ACT UP и някои от най-радикалните им протести. „Днес ставам по-често жертва на дискриминация в Ню Йорк, отколкото в родния Охайо“, разказва той.
Рути Берман, пък, съди Управителният съвет на Ню Йорк през 1988, след като партньорката ѝ не получава достъп до придобивките, които Берман има, като съветник в средно училище. В резултат на съдебното дело, се разрешава на партньорите в домашно съжителство да се възползват от придобивките на партньорите си. Берман е част от екипа на SAGE и призовава Конгреса да защити правата на ЛГБТ+ възрастните като нея. Според нея, най-ефективният начин за борба за легализирана защита е наблягането на думата ‘семейство’. За възрастните, които са отдалечени от биологичното си семейство, ЛГБТ+ общността е единственото семейство, на което могат да разчитат.
Възрастните куиър хора се нуждаят от помощта и подкрепата на по-младите поколения, за да се преборят за правата си. Съществуват активистки организации и проекти, като Mobile Homecoming (които обикалят страната и записват историите, разказани от стари гей хора) и ACT UP. Въпреки това, голяма част от възрастните гей хора се чувстват пренебрегнати и невидими за по-младите поколения. Как можем да променим това?