Историята на моето разкриване

 
Sofia Pride 2023
 

PROUD.bg.bg публикува есетата на 10-имата финалисти в приключилия наскоро конкурс за сътрудници на онлайн списанието. Разработките са на тема “Историята на моето разкриване” (My Coming-out Story). В тях авторите разказват как са се справили или все още са в процес на справяне с един от преломните моменти в живота на всеки човек с неконвенционална сексуална ориентация – вътрешното приемане на своята хомосексуалност и последващото “излизане от килера” пред приятели, близки и роднини. Някои от есетата са подписани с истинските имена на авторите, а други – с псевдоним по изискване на самите участници, тъй като историята на личното им разкриване все още не е приключила. Днес ви представяме текста на Георги Дикин (истинско име). Той е на 26 години. По професия е филолог и историк, а по душа се самоопределя като мечтател и идеалист. Завършил е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 2013 г. получава поощрителна награда за поезия от литературния конкурс на в. „Пловдивски университет“.

 

Вярвам, че историята на всяко разкриване се състои от два различни етапа, и аз, като част от ЛГБТ общността, също преминах през тях.

Първо, идва личното, вътрешното разкриване. Може би то е основополагащо или поне за мен, защото го свързвам с първия път, когато се влюбих. Именно тогава осъзнах кой съм всъщност и започнах да опознавам истински себе си. При мен беше спонтанно, непринудено, някак по детски и наивно, просто се пуснах по течението. И до днес следвам същата философия. Да, често се случва и да корабокруширам, но пък от време на време е отрезвяващо. Човек някак успява да се добере до брега, спуска котвата за малко, остава сам със себе си, преосмисля ситуацията, вижда докъде е стигнал и накъде отива. Така е в живота, има приливи и отливи. Важното е да не се страхуваме от това да обичаме, да се опитваме да даваме повече от себе си и да го даваме безрезервно, без да очакваме нещо в замяна.

В житейския си път срещаме много хора, които ни харесват каквито сме и ни ценят заради качествата и това що за хора сме. Срещаме и много, които няма да ни харесат, независимо какво правим и как се държим с тях. Важното е да бъдем себе си, да не си поставяме бариери, защото сме различни, да се чувстваме комфортно в кожата си и да сме наясно къде се намираме емоционално в даден момент.

През годините се научих да преследвам целите си. Често се колебая, но в края на краищата смятам, че постоянството трябва да надделее над несигурността и над съмнението дали съм си поставил правилните цели. Научих се и да се приемам, да не отричам какъв съм, защото това ми пречеше и ме ограничаваше. Мислите и идеите ми оставаха скрити за другите, защото се страхувах да напусна „килера“. Да, не трябва да има място за заблуда, разкрием ли се, започваме да чуваме нападки, упреци, обиди дори и от най-близките, но в същото време получаваме и много подкрепа. Това, което остава от момента на разкриването, е само смелостта и чувството на свобода, което ще изпитате така, както го изпитах аз преди години. Именно тогава си казваш: „Вече знам кой съм, сега дойде време да се науча да комуникирам със света и светът да се научи да комуникира с мен“.

Когато дойде времето за същинското ми разкриване, това пред другите, пред света, имах нужда да говоря, да сътруднича с другите, да ги привлека към себе си.

Хората около нас реагират различно на разкриването ни – повечето приятели ще ни подкрепят, моите бяха и продължават да бъдат до мен, все така любящи и винаги готови да помогнат в труден момент. Не си струва да опитваме да задържим тези, които не ни приемат и искат да напуснат живота ни. Не е нужно и не трябва да правим компромис със себе си или личността си заради тях. Който не ни приема и не ни цени, не заслужава да е част от живота ни.

Това важи с пълна сила и за колегите и работата ми. За мен винаги е било важно на първо място да се оценят качествата ми. Този, който ми е дал шанс и е оценил тези качества, не би ме отхвърлил заради сексуалната ми ориентация, дори самият той да не я приема. За него е важно какво мога да предложа в рамките на работния процес, в екипната работа с колегите или пък в общуването с клиентите.

Що се отнася до семейството, нещата тук са по-различни. Някои от близките ви ще приемат разкриването ви нормално. В моя случай това беше баба ми. Между нас имаше изградено доверие и беше лесно да говорим по темата. Това, че ме прие такъв, какъвто съм, ме накара да почувствам облекчение и щастие. Осъзнах, че животът ми има стойност, придобих усещане за нормалност.

В семейството ви обаче ще има и хора, които няма да приемат лесно вашето разкриване. Няма да им хареса истината за вас, особено ако решите да им я споделите в момент, когато сте афектирани от отношението им. Именно така постъпих аз с родителите си. Но истината е, че родителите ви са си вашите родители. Каквито и да сте, колкото и да не им харесват някои черти на личността ви, включително и сексуалността ви, те ви обичат. Понякога ви се струва, че не ви го показват достатъчно, но ви обичат по техния си начин. Понякога се примиряват, понякога не, но в спора се ражда истината. Независимо дали ще свикнат с истината за вас или не, не се лишавайте от контактите си с тях. Търсете ги и им говорете постоянно. Чрез комуникация отношенията ви ще се подобрят с времето. Важно е да не губим вяра и да не спираме да упорстваме.

На финала ми се иска да изпратя едно послание към всички, които още не са минали по пътя на разкриването или им предстои да го изминат. Оставете се на течението, сами ще усетите правилния и точен момент за вас. Не се оставяйте на страха да ви ръководи, имате само един живот, живейте го смело и достойно. Грешете на воля, после се поучете от грешките, така трупате опит и ставате по-добри хора. Покажете на света, че си заслужавате и има толкова много, което да дадете. Бъдете силни и обичайте силно. Вярвайте и се надявайте. Бъдете свободни.

Автор: Георги Дикин

Хареса ли ви статията?

My Cart Close (×)

Твоята количка е празна
Към магазина