Момичето, с което ви срещаме днес, се казва Александра Петрова. Тя е президент на клуба Gender and Sexuality Alliance към Американския колеж в София, както и един от участниците в BraveLab – групата за ЛГБТИ младежи на фондация „Ресурсен център – Билитис“. Групата се събира веднъж на две седмици от началото на 2018 г. в София, като форматът се основава на дискусии по тема, зададена от координатора Лили Драгоева или от някой от самите участници.
BraveLab и другите три групи за самоподкрепа (куиър-феминистка, транс и интерсекс, както и тази за съ-родителство) са създадени по проекта „ЛГБТИ хората се надигат за промяна“, финансиран от „ИЛГА-Европа“. Ето какво споделя Александра пред PROUD.bg за личния си опит и впечатления от участието си в BraveLab.
Как разбра за групата?
– Писах си с Лили [Драгоева, координаторката на BraveLab] и от нея разбрах, че има Facebook събитие. Видях, че има някаква куиър среща и това веднага ми грабна вниманието, защото реално досега никога не бях виждала куиър събитие освен Прайда, просто не бях търсила. И видях, че се случва нещо такова, и веднага исках да отида. Обаче не знаех какво е, не знаех какво да очаквам и помолих една приятелка да дойде с мен за подкрепа. И готиното беше, че уцелих първата среща. Бях с моята хетеро приятелка, на която също ѝ хареса. Пък и тя беше от този клуб за гей и хетеро студенти, в който участвах в Колежа – аз затова и отидох на тази среща, за да мога да разкажа после в клуба какво е било.
Какво те убеди да се включиш?
– Освен че беше първото събитие, което да не е кино, видях за пръв път място, където да се обсъждат ЛГБТИ неща, и исках да споделя този опит в клуба. Хората ги беше срам да отидат и затова аз реших да го направя. Исках да видя какво е, за да мога да споделя с останалите.
А досега беше ли се замисляла за такава група за взаимопомощ, имала ли си потребност?
– Това, което направих в Колежа, беше като място, където хората да споделят, но точно в такъв формат – не. Идеята ЛГБТИ младежи да се събират звучеше супер готино, което аз отчасти се опитвах да направя в Колежа, но там почти никой не е открито гей и затова ми беше интересно да видя място, където всички са такива. В училище почти всички бяха хетеро, а исках да разбера повече истории на хора, да видя гей общността в София как е и да се запозная с повече такива хора.
Откакто идваш, как ти помага, какво научаваш?
– Откакто идвам, се запознах с много хора от общността. Научих много неща за гей живота в София, който ми беше малко непонятен. Беше много хубава опитност, защото на няколко пъти даже не идвах сама, а с приятели от клуба, които уж са хетеро, но аз си знам, че не са. За тях беше полезно да видят, че съществува въобще такава общност в София и реално да се запознаят и да говорят с хора, принадлежащи към нея. А на мен естествено ми беше много интересно да чуя и други истории, да споделя своите, да бъда на място, в което наистина съм заобиколена от хора от ЛГБТИ общността, и да говорим по теми, за които не съм имала с кого да говоря в такъв голям кръг от хора.
Смяташ ли, че групите за взаимопомощ са полезни и важни и защо?
– Смятам, че са изключително полезни и изключително важни, защото това е едно безопасно пространство за младежи, които особено защото са млади, са все още може би объркани и имат нуждата от това споделяне, особено в България, където няма много открити хора, с които да си говорят. И това според мен е нещо уникално – че има място, в което знаеш, че се събирате често и имаш общност; място, където можеш да споделиш и да научиш, и в което знаеш, че ще се запознаеш с хора като теб, а това е много важно – да се чувстваш част от нещо.
В какви други групи би се включила, ако има такива?
– В BraveLab по-скоро си споделяме истории, получаваме подкрепа – безопасно пространство е, обаче не се занимаваме много с активизъм и много бих се радвала, ако мога да се включа в някаква група за активизъм. Участвах на София Прайд като доброволец и бих искала да помагам и по други начини – като например да участвам във Феста на ЛГБТИ общността през декември. Много бих се радвала, ако има и такава група, насочена към развиване на активизъм.
С какво създаването на Rainbow Hub помага за формирането на тези групи?
– Все пак сме в София и донякъде е опасно да се събират толкова много ЛГБТИ хора, за да говорят открито за проблемите си. В такъв смисъл е много хубаво, че имаме място, в което може това да се случва, и то да е наше място, което ние имаме, когато ни потрябва. Например наскоро направихме извънредна среща на BraveLab и имаше къде. Това е много хубаво, защото във всяка една европейска столица има гей кафенета, гей места. Примерно в Лос Анджелис има цели къщи, където хората могат да отидат, ако нещо им потрябва или искат да поговорят, а ние досега не сме имали такова място за през деня, където хората да идват и да се чувстват в безопасност. Rainbow Hub е просто едно безопасно пространство.
Как се справя координаторката Лили Драгоева с „въдворяването на ред“ в BraveLab?
– Лили е просто една уникална личност – тя е една фурия, която не се спира откъм идеи, откъм дейности. Благодарение на нея се случва всичко това и благодарение на нея имаме това безопасно пространство. Тя се справя супер – винаги измисля какво да правим, винаги, ако има проблем, намира решение. Помага на хората, които искат да се изявят, дава идеи и подпомага идеите на хората. Винаги е активна и знам, че когато и да имам нужда от нещо, тя никога няма да ми каже: „Изморена съм, не мога сега“. Винаги знам, че ще има решение и да, тя просто е една фурия, която никога не се спира и много помага. Слава Богу, че я има Лили! Гоги (Глория Филипова, проектен и комуникационен мениджър на фондация „Ресурсен център – Билитис“ – бел.ред.) също е много яка и тя помага много.