Charli XCX е музикален хамелеон. Започвайки кариерата си като типичната инди-поп певица, английската звезда успя да пробие в мейнстрийм средите, да напише цял куп хитове за други изпълнители, а през последните години реши да обърне гръб на очакванията на музикалната индустрия и поведе ново течение, популяризиращо PC Music жанра сред поп феновете. Няма да бъде искрено, ако последваме повечето медии и обявим новата музика на Charli за революционна и визионерска, защото тя със сигурност не е изобретила въпросното звучене. Трябва да ѝ признаем, обаче, смелостта, с която се хвърля в особеностите на жанра и с която ги смесва в класически поп структури.
Трудно е да открием каквато и да е дълбочина в голяма част от композициите в албума „Charli“, но е ясно, че това не е основната идея на PC Music. Това е музика за клубните пространства, на която да купонясваш и която звучи като футуристична версия на легендарните рейв партита през 90-те години на миналия век. В творбата няма изненади. Тя продължава започнатото в „Number 1 Angel“ и „Pop 2“ – колекция от енергични песни и огромно количество колаборации (този път с Christine and the Queens, Sky Ferreira, Troye Sivan, Kim Petras, Tommy Cash, HAIM, Lizzo, Big Freedia, Cupcakke, Brooke Candy, Pabllo Vittar, Clairo и Yaehji). За съжаление, на песните нещо не им достига за да се наредят сред най-големите хитове на който и да е от участващите артисти.
На моменти Charli звучи стилистично объркана между прогресивното и роботизирано звучене на бъдещето и ретро звуците от миналото. Добри примери за това са иначе хитовата „Gone“, която се опитва да се закрепи някъде между Hannah Diamond и Janet Jackson и баладичните „Cross You Out“ и „I Don’t Wanna Know“, чиито бийт сякаш емулира кънтящото барабанното звучене от 80-те години или дръм машините на първите ню уейв банди, но силно-филтрираните и обработени вокали не пасват на създадената атмосфера. Най-сполучливите композиционни опити в албума са eмоционалната „White Mercedes“ (не, песента не е кавър на химна „Бял мерцедес“ на Нелина), по-минималистичната „Official“ и финалната „2099“, в която Charli успява да разгърне потенциала си и да завърши албума с удар право в целта.
Трудно е да си представим, дали звученето на албум като „Charli“ ще звучи актуално след 10 години. Макар и да възнаграждава по-търпеливите с някои стойностни моменти, той звучи някак разпокъсано между различните вдъхновения на певицата. И все пак, едва ли някой би имал против да го чуе под светлините на еуфоричните клубни партита, които тя обича да организира, а вероятно и това е търсената му функция.
Оценка: 6.5/10
