Заглавието Bloom (от англ. “цъфтя“ – бел. ред.) символизира бързото развитие на Трой Сиван в индустрията на забавлението. Едва с втория си албум младият изпълнител успява да продаде 72 хил. копия в Америка и междувременно да разпродаде голяма част от концертите за предстоящото си турне.
Зад името на втория албум на Трой се крие и друго значение – думата “цъфтя“ бива използвана и като сексуална алегория за пасивната роля в гей секса. В едноименното парче от албума певецът ни залива с еротични мисли, типични за разгонен гей младеж. Използвани са класически метафори като “градина“, “фонтани”, “извори“ и “дървета”, а ефектът върху слушателя е неоспорим. И всичко това се случва на фона на носталгичен ню уейв инструментал, който те кара да затанцуваш страстно под светлините.
Преди да “разцъфти“ като един от най-важните куиър представители в поп музиката за младите поколения, Трой Сиван добива популярност като ютубър, който споделя опита и вижданията си пред аудитория от четири милиона последователи. Емоционалното видео, в което той се разкрива и споделя за трудностите си като гей тинейджър, се превръща във важно стъпало за кариерата му, вдъхновявайки цяла вълна от ютубъри да поемат същата крачка.
Днес от притеснителния и срамежлив Трой няма и следа. В Bloom австралиецът изразява смело идентичността си без капка несигурност. Още в откриващото парче Seventeen ставаме свидетели на пълната трансформация – текстът на песента разказва лична история за събуждането на неговите първи сексуални желания и физическия му контакт с по-възрастен мъж.
Пред английското списание Attitude Трой Сиван споделя: “Успях да фалшифицирам лична карта, изтеглих Grindr на телефона си и започнах да се срещам с хора като мен. Бързо бях въвлечен в тази хиперсексуализирана среда, с която не знаех какво да правя, когато бях едва на 17.” В никакъв случай атмосферата на песента не придава негативна конотация на случката. По-скоро тя бива погледната през филтъра на реалността, тази реалност, с която могат да се идентифицират много млади гей мъже.
В хитовата My My My! Трой разказва страстна любовна история, а във видеоклипа на песента откриваме препратки към Майкъл Джексън и Мадона – символи на златната ера на поп видеата. Проектът е режисиран от Грант Сингър – един от най-талантливите млади режисьори през последните години, работил също и с изпълнители като Скай Ферейра, Уикенд и Лорд.
Несъмнено най-вълнуващи и изненадващи са баладите в албума, в които Трой си позволява да експериментира с нови влияния и елементи. The Good Side напомня на композициите на Суфян Стивънс, които оставиха важен отпечатък върху саундтрака на “Призови ме с твоето име”. Текстът е емоционален зов за помирение и извинение към бившия партньор на изпълнителя. По-запознатите знаят, че това е Конър Франта – друг популярен ютубър и автор на два бестселъра. Приятните амбиънт електроники допълват звънящата акустична китара, а ехото в гласа на Трой ни обгръща във вихрушка от дълбоки чувства и вълнения.
Финалната Animal e в духа на Франк Оушън и закрива албума под звуците на епични синтезатори, красиво пиано и кънтящ бийт. Текстът на парчето е красиво обяснение в любов към гаджето на Трой – Джейкъб Биксенмен, от което всеки би се размекнал. Меланхоличната мелодия има своето специфично въздействие и създава атмосфера, от която не искаме да изплуваме.
Несъмнено прави впечатление увереността, с която Трой Сиван засяга гей темите в текстовете си. Именно това безстрашие го извежда от рамката на редовите поп звезди – той не е просто комерсиален продукт, а автентичен артист, който играе по собствени правила. Неговото израстване от плах гей тинейджър до уверен и безкомпромисен гей мъж вдъхновява.
В крайна сметка Bloom далеч не е толкова предвидим и праволинеен, колкото дебюта на певеца Blue Neighbourhood. Той е по-скоро бутиков албум, който няма да произведе много хитове, но ще бъде оценен от любителите и ще остави по-трайна следа в музикалната история.
Оценка: 9/10
Bloom може да бъде чут тук.