ХЛЕНЧ
от Стивън Бъркоф
трагиКОМЕДИЯ – пиеса за терзанията
30 и 31 януари, 19.00ч.
Сцена Дерида, ул. Цар Самуил 32
Всички ние живеем в сянката на смъртен страх – от рак, от СПИН, от болести, от безработица, от импотентност – страх от страха, от черни, от бели, от полиция, от лихвени проценти, данъци, паркинг глоби, от забравена реплика, от загуба на пари, от правене на много пари, от това да оплешивееш, да затлъстееш, да погрознееш, да оглупееш, да си задръстен, да си стеснителен, да си безрасъден – страх коя уредба да купиш, страх от ремонт на колата, на колелото, страх от уроци по пиано, страх от провал, страх да не оставяш лошо впечатление, страх от силни, от това да си слаб, от изобличаване, страх да не закъснееш за работа, да останеш без пенсия, без сигурност, страх от стареене, страх от смъртта, от война, от автомобилна катастрофа – страх от слепота, от глухота – страх да не би да не схванеш вица – страх от грубияни, страх да поемеш риска, страх от плуване, от скачане, от гмуркане – страх от зарази, страх от преместване, страх да продаваш, страх да купуваш – маниакален страх от паяци, тъмни долапи, ножове, крадци, страх от хора, купони, тълпи, страх от умни хора, страх от тъпаци, страх да изкажеш мнение, страх от жени, страх от мъже, страх от полицаи, страх от терзания – тази пиеса е посветена на страхуващите се.
Хленч е изследване на ефекта от терзанията ни, от държащите ни будни, постоянни оплаквания и страхове. Демон който пие кръвта ни и изсмуква увереността ни. За тези които не могат да живеят в настоящето, това е реален и мъчителен проблем. Ние постоянно сме заобиколени от огромна маса проблеми, които съвсем не седят кротко, и да изчакат решение, а са готови всеки момент да се стоварят най-ненадейно, да изискат незабавно решение, да хленчат или да ни разхленчват, докато не им обърнем нужното внимание, макар така да проваляме всичко належащо. Те са нашите пренебрегнати деца, родени от неясните ни терзания. Може да ни се иска да ги разкараме, може да им крещим или да ги споделим с психиатър, може още с появата им да ги давим в дрога, но те винаги се връщат по един или друг начин.
Колко често, докато говорим, някъде вътре в нас върви още един – вътрешен монолог, понякога за да ни напътства, понякога за да ни предпазва. В повечето случаи, този монолог е по честен от изречения на глас.
Ако можеше винаги да изговаряме на глас всяка своя мисъл, колко по истински щяхме да общуваме. Хората, са като ледени блокове, бавно движещи се през океана на живота и рядко, ако изобщо някога, разкриват истинската си същност.
Режисьор на „Хленч“ е Живко Желязков, а проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата и Национален Фонд Култура.
Билети за предстоящата премиера на „Хленч“ ще откриете тук.
