PROUD.bg Review: Неразвитият потенциал в „Грешното възпитание на Камерън Пост“

През последните години темата за вредата от конверсионната терапия (за ‘лечение’ на хомосексуалност) се превърна в обект на множество творчески проекти, достигнали до мейнстрийм публиката. В сферата на киното Кърстин Карлхубър даде плахо начало на вълната с инди филма „Fair Haven“, а миналата година Джоел Едгертън продължи започнатото с емоционалната филмова адаптация на мемоара „Заличено момче“ на Гарард Конли. Междувременно, през същия период дебютира и една адаптация на тийнейджърски художествен роман от 2012 година, написан от Емили Данфорт и озаглавен „Грешното възпитание на Камерън Пост“. Макар и лентата да спечели голямата награда от журито на фестивала „Sundance“, тя така и не достигна до масовата публика.

„Грешното възпитание на Камерън Пост“ е режисиран от американската режисьорка Дезари Акхавен и разказва историята на Камерън Поуст – тийнейджърка през 90-те години на миналия век, която е изпратена принудително от консервативните си настойници в център за промяна на сексуалната ориентация. Там Камерън се сприятелява с двама от „пациентите“ – Джейн Фонда, отгледана в хипи комуна, и Адам „Червения орел“, чийто баща произлиза от племето Лакота, но се е прекръстил в християнската религия. Тримата тийнеджъри постепенно се сближават и откриват дълбока взаимна връзка в бунтарския си характер и непримиримостта с абсурдните правила на „лагера“.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Филмът демонстрира най-вече естетически потенциал и разказва важна история, която трябва да бъде чута от възможно най-много хора. За съжаление, героите остават недоизградени и им липсва особена дълбочина, което е един от най-големите рискове при адаптирането на книга за големия екран. Главните актьори Клоуи Грейс Мориц, Саша Лейн и Форест Гудлък се справят добре с материала, който им е предоставен, но през цялото време оставаме с усещането, че познаваме персонажите им само на повърхността. Научаваме факти за миналото им, но не успяваме да почувстваме какви следи са оставили важните събития върху живота им. Например, от филма става ясно, че Камерън е изгубила родителите си като си малка и е била отгледана от леля си, но така и не научаваме подробностите за случилото се и какво мотивира лелята да я изпрати в центъра за конверсионна терапия, освен факта, че е религиозна.

В един от ключовите моменти във филма главната героиня се качва на една от масите и започва да пее „What’s Going On“ на Four Non Blonde. Сцената е по-скоро объркваща, отколкото въздействаща или забавна, тъй като поведението на Камерън не се вписва с показаното от нейния персонаж до този момент (преди това тя е мрачна, интровертна и предпазлива). По подобен начин финалната сцена, която е заснета красиво, се усеща като катарзисен момент… но към различен филм. Показаното преди нея не успява да въздейства достатъчно.

„Грешното възпитание на Камерън Пост“ е филм по смислена книга с важна идея, но не успява да предаде добре емоциите си и да изгради нужната връзка между зрителя и героите. Вместо това получаваме лек тийнейджърски филм, подходящ за релаксация след тежък ден, който успява да загатне за ужаса на конверсионната терапия, макар и твърде повърхностно.

Прожекцията на „Грешното възпитание на Камерън Пост“ ще се състои на 31 октомври в общностния център Rainbow Hub (ул. Любен Каравелов 24) от 19:00 часа. Филмът е пълноцветен, на английски с български субтитри.