„Редки цветя“ е един особен филм, който приковава вниманието на зрителя от самото начало и го държи до последната си минута, ангажирайки съзнанието със сериозни теми като алкохолизма, славата и забранената любов. Режисьор на лентата е Бруно Барето – един от най-популярните кино творци в Бразилия с почти 50-годишен опит зад камерата. Някои от най-известните му филми са „Дона и двамата ѝ съпрузи“ (1976), „И заживели щастливо“ (1986) и „Четири дни през септември“.
Барето е един от малкото филмови автори, които се сдобиват с популярност извън южноамериканската страна. Холивудските му успехи водят до оригинални проекти като „Редки цветя“, който обединява елементи от няколко култури. Филмът е заснет в Бразилия, а главната актриса е Глория Пирес – любимка на бразилската публика с теленовела ролите си. Междувременно, обаче, филмът е на английски език, за да достигне до по-широка аудитория.
„Редки цветя“ разказва за страстта между две емблематични жени за 20 век – американската поетеса Елизабет Бишъп (Миранда Ото) и бразилската архитектка Лота де Маседо Соареш (Глория Пирес). Действието се развива основно в Петропулиш, град в Югоизточна Бразилия, щата Рио де Жанейро, в периода между 1951 г. и 1967 г. Разочарованата Елизабет Бишъп пътува до Бразилия при старата си приятелка Мери, където се запознава с нейната партньорка – изкусителната и вулканична Лота. Заформя се драматичен любовен триъгълник. Първоначалното неразбиране между Елизабет и Лота постепенно ще даде път на дълготрайна любовна връзка, която рязко ще промени възгледите и изкуството на Бишъп, превръщайки я в една от най-големите поетеси на 20 век. Лота, от своя страна, ще стане главен дизайнер на парка Фламенго в Рио Де Жанейро.
Вниманието към детайлите при пресъздаването на времената е впечатляващо – от красивите костюми, през типичните маниери, та чак до специфичната ретро цветова гама. Несъмнено най-силното оръжие на филма, обаче, е актьорската игра на Миранда Ото и Глория Пирес. Глория е енергична и харизматична на екрана като скромната и приземена Лота, докато Миранда е по-тиха и срамежлива, но излъчва непринудена елегантност и грация. Красивите природни пейзажи на Петропулиш също не за подценяване – те ще спрат дъха ви и ще завладеят сърцето ви, придавайки допълнителна поетичност на красивата история.
Единствената ми критика към филма е липсата на особена химия между героините. Дали Бруно Барето се е опитал да цензурира себе си, за да се хареса на масовата публика, а не само на гей аудиторията – можем само да гадаем. Но е факт, че силната любов между Елизабет и Лота, която би трябвало да избие в силна страст, си остава твърде сдържана и резервирана през цялото време, а се съмнявам наистина да е била такава.
Като цяло, „Редки цветя“ е един красив филм, който ще достави изключително удоволствие на сетивата ви и ще ви разкаже историята на две влиятелни жени от средата на 20 век.