Дългогодишният режисьор Уош Уестморланд се докосна до славата чак през 2014 с драмата си „Все още Алис“, която донесе награда Оскар в категорията за най-добра актриса в главна роля на Джулиан Мур. Вторият му проект, попаднал в полезрението на широк кръг киномани е „Колет“. Лентата е изключително лична и специална за Уестморланд, тъй като тя е последното желание на покойния съпруг на режисьора Ричард Глацър. Сидони Габриел-Колет е била една от любимите литературни фигури на Глацър, а личната ѝ история има потенциала да покори зрителите.
Макар и често да романтизираме ерата на френския Бел епок, времената не са били особено благоприятни за правата на жените. Богатството им е било зависимо от брака, който ще сключат и удоволствието, което ще доставят на заможните мъже. Носенето на панталон и мъжки дрехи е било недопустимо и се е наказвало със затвор, а творческа кариера в областта на изкуството е била напълно немислима.
„Колет“ разказва историята на Сидони Габриел-Колет (Кийра Найтли) – млада жена, която се мести от провинциална Франция в артистичния и бурен Париж, където се жени за известния писател Уили (Доминик Уест). Именно той я убеждава да напише първия си роман под псевдоним, който след публикуването си се превръща в небивал успех. Новооткритият талант на Колет ще има пагубни последствия върху връзката й с Уили, който се разкрива като подъл експлоататор, но от друга страна ще й позволи да изследва тъмните кътчета на нейното съзнание, карайки я да се сблъска с ограниченията на своето общество, пол и сексуалност.
Филмът надскача рамките на биографичния жанр и се превръща в актуална феминистка сага, която се фокусира върху темите за властта, пола, класата и нуждата от приемане и свобода в експлоататорския и сексистки свят. Трудностите на главната героиня резонират с предизвикателствата пред движението за равни женски права и днес.
Кийра Найтли, която има завиден опит в жанра на историческите и биографични драми, оправдава всички очаквания и прави една от най-добрите си роли досега. Тя надминава многократно изпълнението на Матилда Мей в същата роля в предния далеч по-несполучлив опит за биографичен филм за Колет „Becoming Colette“, издаден през 1992.
За щастие, фокусът във филма на Уош Уестморланд не пада единствено върху литературната кариера на легендарната писателка и нейната борба за независимост. Достатъчно внимание е отделено и на личния ѝ живот и експериментирането със сексуалната ориентация. „Колет“ проследява трудностите и цената, която Сидони трябва да плати за смелите си подвизи.
Един от най-силните елементи на филма е неговия красив и драматичен саундтрак, композиран от Томас Айдес. Красивите симфонични аранжименти се редуват с романтични и нежни пиано отстъпления, които подчертават емоцията на сюжета и естетически-изпипаните кадри.
Като цяло, „Колет“ е един успешен и вдъхновяващ филм, който остана неочаквано подценен в дискусиите за най-добри филми през изминалата година (но не и при нас). Това, обаче, не е причина вие да го пропуснете и да се лишите от удоволствието, което ще ви донесе!
