Март. 2020 година. Ерата на социалното дистанциране. Евровизия е отменена. Coachella и Glastonbury – също. Lady Gaga, HAIM, Alicia Keys отлагат дългоочакваните си нови албуми за по-късно през годината, когато ще могат да ги промотират подобаващо – предприетите действия са разбираеми, но няма как да не почувстваме известно разочарование. Затворени сме в домовете си за неизвестен период от време, жадни за разсейване, веселба, ново изкуство, секс и какво ли още не. За щастие, Dua Lipa е тук за да спаси положението и да ни избави от паниката поне за малко.
Вторият албум на звездата „Future Nostalgia“ е безкомпромисен диско запис. Dua се оказва достатъчно талантлива за да изнесе на плещите си една по-аналогова и класическа продукция, в която миналото звучи все така живо и актуално. В кратката 37-минутна творба не остава време за излишни експерименти – за сметка на опитите за оригиналничене, получаваме 11 съвършени поп удара, без капчица претенция.
Още в откриващата заглавна песен певицата заявява амбициите си и след това успява да ги реализира с изненадваща лекота. Докато „Don’t Start Now“, „Levitating“, „Love Again“ и „Break My Heart“ ни изпращат директно на дансинга в Studio 54, синтпоп и фънк експериментите в „Cool“, „Levitating“ и „Pretty Please“ вземат назаем от чара на Carly Rae Jepsen и съблазняват с чувство. Черешката на тортата е, разбира се, експлозията „Physical“, която успява да звучи едновременно епично, еуфорично и непринудено. Единствените изненади са оставени за финала на албума – „Good In Bed“ се възползва от типичния за Lily Allen хумор, а финалната „Boys Will Be Boys“ е химнова пауър балада, която ще отеква в ушите ни години наред.
Енергията на записа ще ви накара да танцувате неуморно и ще ви изпрати в непозната галактика, а всички имаме нужда от това в момента. Освен с разпознаваем глас и музикантски нюх, Dua Lipa се отличава със специфичен изказ и отношение към темите, за които пее. Тя успява да бъде разбираема и земна и едновременно с това да излъчва безкомпромисност. Тези нейни качества си проличаха още в дебютния албум, но са изведени до ново ниво във „Future Nostalgia“. Тук тя се самовъзпрогласява за „алфа жена“ и изобщо не ни е трудно да ѝ повярваме. Дори когато се поддава на фаталната любов, тя го прави като същинска дива („God damn, you’ve got me in love again“).
На пръв поглед „Future Nostalgia“ е лекомислен поп албум, но той повдига важни въпроси и кара слушателя да мисли – колко брилянтни са текстовете „I should have stayed at home“ и „Don’t show up, don’t come out“ в настоящите времена?; кога за последен път сте чували името на американския архитект Джон Лаутнър в диско албум?; на коя мелодия напомня припева на „Break My Heart“?; дали „Boys Will Be Boys“ няма да се превърне в окончателния химн на #MeToo движението?
С „Future Nostalgia“ Dua Lipa надминава всички очаквания, създава монументален шедьовър в поп музиката, какъвто чуваме веднъж на няколко години и се превръща в едно от най-важните имена на днешната музикална сцена. Надяваме се, че когато пандемията отмине всички ще можем да отпразнуваме този важен момент от музикалната история заедно.
Оценка: 10/10
Слушай в Spotify
