Малко са хората в Испания, които не знаят коя е Кристина Ортис, известна с прякора си „Венено“ (в превод – отрова). От първата поява по телевизията в средата на 90-те до смъртта ѝ през 2016-та година таблоидните медии са разказвали стотици истории за нея (някои от тях – измислени, други – не), но в нито една от тях няма да откриете особена чувствителност и уважение. Кристина, която се подвизава гордо и като сексуален работник до един момент, е една от многото транс жени по света, принудени да се посветят на тази професия поради липсата на други кариерни възможности. Медийните ѝ изяви, обаче, я превръщат в невиждана до онзи момент репрезентация, вдъхновение и неразбрана транс икона.
Дългоочакваният сериал „Венено“, който излезе в края на 2020 година по HBO Max, е вдъхновен от мемоара на Кристина Ортис, написан с помощта на транс активистката Валерия Вегас. В рамките на осем едночасови епизода продукцията на Хавиер Емброси и Хавиер Калво успява не само да разкаже за трагичната съдба на главната героиня, но и да представи реалистично хомофобската и ултракатолическа реалност в Испания през късните години на Франсиско Франко като глава на държавата (края на 60-те/началото на 70-те). Важна тема е и властта на медиите върху общественото съзнание и мнение.
Трудно е да не подчертаем страхотния актьорски състав от транс актриси, които изиграват Венено и „избраното ѝ семейство“ със специален заряд и отдаденост, които може да усетиш през екрана. Особено впечатляващи са Лола Родригес в ролята на писателката Валерия Вегас, Маркос Сотковски, Даниела Сантиаго и Изабел Торес, които влизат в ролята на Кристина през различни периоди от живота ѝ и Пака ла Пираня, която играе себе си и стои зад някои от най-комедийните моменти в сериала.
В статията ни за най-добрите филми и сериали на 2020 година смело заключихме, че „Венено“ е вероятно най-силната продукция на транс тематика, който някога сме гледали. Все още стоим зад това твърдение, но истината е, че е трудно да намерим точното място на испанската продукция в пантеона от ЛГБТ+ сериали.
За разлика от „Pose“, който също предизвика силни емоции в нас, „Венено“ не оставя място за сълзи преди опустошителния си финал. Сълзите носят облекчение, а сериалът ни залива с хиперактивна комбинация от болка, тъга, насилие, комедия и секс. Когато си мислиш, че не можеш да понесеш повече, Хавиер Емброси и Калво ти поднасят поредния неочакван юмрук в лицето. Той не е от онези премерени удари на Райън Мърфи, изпълнени с естетика, а суров нокаут, съдържащ в себе си безбройните травми от миналото.
Гледайки „Венено“, не забравяйте да потърсите светлината, човещината, невинността и нуждата от любов в него. Те са ключът – не само към разбирането му, но и към усъвършенстването ви като истински добри хора.
Не пропускайте и интервюто ни с Дейвид Колвер, който разказа ексклузивно пред PROUD.bg за приноса към мемоара на Кристина и познанството си с нея.
