Годината е 2010. 26-годишният Майк Хедриъс се изповядва пред микрофона от спалнята на апартамента си за първи път. Изпод звуците на lo-fi продукция, елегично пиано и плахи вокали се леят истории за нуждата от приемане, самоубийства, домашно насилие, наркотична зависимост и съмнителни отношения с авторитетна фигура. Мотивацията на артиста далеч не е масовото признание. Той твори, за да излекува раните си, да се освободи от товара си и да продължи да живее без сенките от миналото.
10 години по-късно музикантът, по-известен с артистичното си прозвище Perfume Genius, е един от лидерите на световната алтернативна и инди музика, а актуалният му пети албум “Set My Heart on Fire Immediately” бива посрещнат с екзалтирани реакции от медии като The Guardian, The Telegraph, Variety, Pitchfork, The New York Times, NME и Rolling Stone. Спечеленото уважение, обаче, далеч не идва наготово. В рамките на десетилетие Майк разгърна композиторските си възможности и си изгради непогрешим стил, оставайки верен на себе си и темите, които го вълнуват. Междувременно, вратичката за жанрови експерименти в периферията на съзнанието му продължава да стои отворена.
Куиър идентичността и изразяването на пола винаги са били един от фокусите на Perfume Genius. Причините за това вероятно се крият в миналото на Майк, който през тийнейджърските си години е бил подлаган многократно на тормоз от връстниците си, заради видимо по-женствените си черти и чувствителността си. И докато в заплашителния “Too Bright” и катарзисния “No Shape” музикантът ‘прегърна’ андрогенността си и я използва като оръжие или платно за артистични опити, в “Set My Heart on Fire Immediately” той все по-смело се заиграва с мъжествеността като ‘перформативен акт’. Това си проличава още от обложката и видеоклиповете, в които Хедриъс показва разголено мускулесто тяло, лежи върху мотор и размахва брадва. Единственото, което издава вътрешния му свят е онзи раним и смутен поглед, който познаваме от началото на кариерата му.
В някои от композициите в новия му албум гласът му също бива изменен, демонстрирайки неочаквана дълбочина. В призрачния рецитал “Leave” той се подчинява на най-мрачните си сексуални фантазии и превръща слабостта си във фетиш (подобно на “Run me Through” от “No Shape”), а студеният му заповядващ глас изразява абсолютна увереност. По същия начин апокалиптичният марш “Your Body Changes Everything” слива ‘мъжествената’ и ‘женствената’ енергия на музиканта по неочаквани начини. Самият той сподели наскоро пред Pitchfork: “Не обичам да играя конкретна роля във връзките си. Чувствам се едновременно мъжествен и женствен и дори когато съм по-мъжествен не се чувствам по-малко женствен. Обществото ни учи, че това e невъзможно и че задължително трябва да се впишем в определени модели и правила, но това са глупости.”
Музикално Perfume Genius продължава да преоткрива себе си през жанровите стандарти на старото американа звучене, черпейки вдъхновение от емоционалните балади на Рой Орбисън. В един от най-неочакваните моменти в албума Майк решава да обърне гръб на всички очаквания и да се заиграе с 80-тарски танцувален поп, с който Cyndi Lauper би се гордяла. Резултатът е “On the Floor” – едно от най-знаковите и брилянтни парчета на 2020 година, в което емоционалността на артиста продължава да прозира, дори зад бляскавите синтезатори и фънк китарата. Не липсват и препратки към шугейз и пост-пънк жанровете в “Describe”, “Nothing At All” и “Some Dream”.
Текстовете на песните продължават да се придържат към онзи разказвачески стил, познат от ранните му творби, в които всяка песен се превръщаше в отделна история. В нежната и барокова “Jason” Майк си припомня секса с неуверен мъж, водещ война със собствените си желания, а в мрачните “Just a Touch” и “One More Try” ни описва емоциите от скрита и забранена любов, в която партньорите се страхуват да бъдат открити пред света. Не е трудно да си представим разгръщането на подобни сюжети в рамките на първата половина на 20-ти век и военните времена.
“Set My Heart on Fire Immediately” не е от онези записи, които ще разберете от едно слушане и ще оставите като фонова музика, докато работите или тренирате. Perfume Genius продължава да прави дълбоко и смислено изкуство, което разкрива по-мрачните кътчета на човешката душа, изисква подчинение от страна на слушателя, но и възнаграждава по-търпеливите с неповторими усещания.
Слушайте „Set My Heart on Fire Immediately“ в Spotify
И докато Perfume Genius се заиграва с идеята за половото изразяване, превръщайки мъжествеността в хиперболизирано артистично представление, другият ни герой Moses Sumney деконструира изцяло идеята за ‘мъжкото’ и повежда бунт срещу категориите. Във втория си музикален опит „grae“ американецът с ганайски произход отказва да се примири с опитите на обществото да му поставя етикети (жанрови и полови) и заявява: „Настоявам за правото си да бъда двойнствен. Още повече настоявам другите да разпознаят и признаят моята двойнственост. Отказвам да се мъча да обяснявам и защитавам себе си, защото това е едно изтощително и унизително начинание. Стигнах до този момент, в който съм наясно със своята двойнственост и всеки, който желае да постигне смислен диалог с мен и моето творчество трябва да бъде наясно също.“ Moses се чувства най-комфортно извън рамките, етикетите и дефинициите – в сивата зона между измеренията.
(Важно е да уточним, че при Moses Sumney и Perfume Genius не става дума за двойнствена полова идентичност или т.нар. two-spirit или gender fluid, а за изразяването на пола и отричането на стереотипните черти на поведение, които обществото им прилага.)
Под звуците на експериментална джаз, соул и R&B музика, Moses разбива представите за твърда мъжественост и излива емоциите си така както малко мъже биха си позволили да го направят. Фалцетните тонове на музиканта, превърнали се в негова запазена марка, продължават да галят и атакуват сетивата, а концепцията на „grae“ е плашещо амбициозна и необятна на първо слушане.
За щастие, въпреки хомогенността на проекта, слушателят не може да се оплаче от липса на разнообразие. Sumney пък се оказва не просто гигант зад микрофона, но и зад продуцентския пулт – обърнете внимание на богатството от звуци във „Virile“ (в която токсичната мъжественост бива конфронтирана директно), „Conveyor“ (която инструментално отразява текста по брилянтен начин) и „Me in 20 Years“ и ще се убедите в това.
Не на последно място, чернокожият майстор е същински поет, който борави умело с думите и успява да подчини словото на космическите си цели – най-добър пример за това е метафоричната балада „Polly“, която може да бъде разбрана като емоционален диалог между полигамен и моногамен човек и същевременно като екологичен протест срещу замърсяването на планетата (‘поли’ като полиетилен/пластмаса).
И докато първата половина на „grae“ е значително по-раздвижена и динамична, втората половина на албума се отдава на дълбоките чувства и по-минималистичните инструментали в духа на дебютния албум на Moses Sumney „Aromanticism“. Това, обаче, не я прави по-малко ангажираща и въздействаща. В „Two Dogs“ музикантът си припомня трудна история от детството, в която е трябвало да се сбогува завинаги със скъпите си домашни любимци. В „Me In 20 Years“, от своя страна, той размишлява над самотата си и неуспехите си в любовта и се опитва да погледне в бъдещето. Не на последно място, „Lucky Me“ е едно от най-болезнените музикални произведения, посветени на едностранната любов.
Подобно на „Set My Heart on Fire Immediately“, „grae“ е чудовищен албум, който изисква определено ниво на емоционална интелигентност за да бъде изживян и разбран. Не се и съмняваме, че той ще бъде оценен подобаващо от почитателите на високото и алтернативно изкуство и пренебрегнат от масовата публика, но също така сме сигурни, че той предлага толкова пластове от съдържание и смисли, че ще бъде преоткриван и преоцяван години наред.
Ще завършим с думите на Ayesha K. Faines, които са използвани в „boxes“ (outro-то на „Conveyor“) и ще ви оставим да помислите върху тях:
„Вярвам, че тези, които ти поставят етикети те контролират. И най-важното, което един човек може да направи е да се замисли кой дава определението и да го пренапишe сам за себе си.“
Слушайте „grae“ в Spotify
