Няма да ви обясняваме за n-ти път защо 2020 година беше дива, историческа, стресираща и изолираща година. Това вече го прочетохте на други места. Този път само ще ви изброим тематичните куиър филми и сериали (в случайна последователност), които ни върнаха временно чувството за нормалност през годината и ни отвличаха от примката на реалността.
End of the Century (Fin De Siglo):
Гледайки аржентинския „End of the Century“, не е никак трудно да прокараме паралели с „Before“ трилогията на Ричард Линклейтър. Дебютната лента на Лусио Кастро се заиграва с идеята за времето и заблуждава с объркващи на пръв поглед завои и прескачания. В крайна сметка, обаче, оставаме с особено носталгично чувство и болезнени въпроси относно пропуснатите възможности на главните герои.
Love, Victor:
Spin-off сериалът „Love, Victor“ на Hulu надмина очакванията ни. Създателите на „Love, Simon“ са си научили урока и са разнообразили значително куиър репрезентацията този път – главният герой е с латино произход, а семейството му е от работническата класа. Забелязва се и напредък по отношение на реалистичността – в обкръжението на Виктор има открити гей хора. Особено любим ни е епизода, в който протагонистът заминава за Ню Йорк, където се сблъсква с разнообразието на ЛГБТ+ общността и научава, че има много различни начини, по които може да изразяваш куиър идентичността си.
Welcome to Chechnya:
Дейвид Франс продължава поредицата си от сериозни документални филми, започнала с „Как да преживееш чума“ и „Смъртта и живота на Марша П. Джонсън“, с „Welcome to Chechnya“ – смущаващ поглед към анти-ЛГБТ+ чистката в Чечения. Филмът е ефектна форма на активизъм, която предизвика сериозно внимание от страна на западния свят и разтревожи подобаващо зрителите относно ужасите, които продължават да се случват на гей хора през 21-ви век в някои части от света.
Summer of 85 (Été 85):
„Summer of 85“ е трогателна история за първата любов, която се развива в рамките на шест седмици и сблъсква енергията на тийнейджърството с неизбежните криви на съдбата. Въпреки трагичната си кулминация, филмът на Франсоа Озон заразява с добро настроение и очарова с красивата си кинематография, автентичния саундтрак и вниманието към детайлите.
Veneno:
Избягваме големите думи, но за „Veneno“ ще направим изключение. Биографичният сериал, разказващ за живота на испанската транс икона Кристина Родригес, е вероятно най-силният и революционен сериал на транс тематика, който сме гледали досега. Едновременно многопластова, комична и трагична, продукцията отдава почит на емблематична личност за испанската ЛГБТ+ история. Десетките транс герои са изиграни от талантливи транс актриси, а сред основните теми са избраното семейство и умението на телевизията да влияе върху общественото мнение.
The Strong Ones (Los Fuertes):
За тренирания зрител „The Strong Ones“ може да изглежда като поредния филм за краткотрайна гей любов без бъдеще ала „Уикенд“, но за чилийското кино произведението на Омар Зунига е важна крачка в представянето на ЛГБТ+ герои извън стереотипните им рамки. Освен това, човек трудно може да устои на спиращите дъха пейзажи на Южно Чили, на фона на които се развива романтичната драма.
Ammonite:
В основата си „Ammonite“ е базиран на живота на палеонтолога Мери Анинг (1799-1847) и нейните любовни връзки, за които знаем единствено от писмената ѝ кореспонденция. Филмът трудно може да претендира за пълна фактологическа достоверност, но химията между Кейт Уинслет и Сърша Ронан го превръща в поредния успешен исторически филм на лесбийска тематика през последните години.
Straight Up:
Дебютният филм на Джеймс Суийни „Straight Up“ отваря необятната тема за идентичността, за да направи една от най-забавните и реалистични репрезентации на асексуалност, която сме виждали до момента на екран. Младежката комедия впечатлява с интелигентен quirky диалог, оригинална кинематография (напомняща на ранните филми на Ксавие Долан) и отворен финал, който ще продължи да предизвиква любопитни догадки.
Disclosure:
Документалният проект „Disclosure“ на Netflix проследява развитието на транс репрезентацията в киното и по телевизията през десетилетията. Личните истории на Лаверн Кокс, Анджелика Рос, Ем Джей Родригес, Лили Уачовски, Александра Билингс и Кендис Кейн ни карат да погледнем от различна и важна перспектива и превръщат филма в един от най-смислените и обогатяващи тази година.
The Half of It:
„The Half of It“ е младежка романтична комедия с главна куиър героиня от азиатски произход, която разказва за предизвикателствата ѝ в навигирането на гимназиалните години и консервативната среда в малък американски град. Непретенциозното бижу на Netflix размишлява върху идеите за любовта, връзките, порастването и силния копнеж.
AJ and the Queen:
Художественият сериал “AJ and the Queen” разказва за приключенията на Робърт Лий и 10-годишната AJ, които по сложни стечения на обстоятелствата се оказват на турне из Америка. Много от драг кралиците в актьорския състав са от състезанието „RuPaul’s Drag Race“, което прави гледането за феновете на реалити шоуто забавно и вълнуващо. Репрезентацията на драг професията е приятна изненада – кралиците са представени като човешки същества, които живеят живота си като обикновени хора извън образ и се справят със собствени проблеми.
Dry Wind (Vento Seco):
Сексуалното желание е централен мотив в еротичната бразилска драма „Dry Wind“. Режисьорът Даниел Ноласко умело си играе с границите между кино и откровена порнография, вдъхновена от фетишистките фантазии на Tom of Finland. Красиво заснетите секс сцени са контрастирани и сюжетно и цветово от монотонното и сиво ежедневие на главния герой Сандро, който търси отчаяно бягство, чрез което да се справи с кризата на средната възраст – една доста особена фаза от живота на някои гей мъже.
Uncle Frank:
Алън Бол не успява да се докосне до брилянтността на шедьовъра си „Six Feet Under“, но създава драматичен ЛГБТ+ филм за прикрит гей мъж, който трябва да се изправи срещу мрачното си минало, за да продължи напред. Вдъхновяващият тон на „Uncle Frank“ ще се хареса и на масовата публика, а актьорската игра на Пол Бетани в главната роля и младата София Лилис заслужава специално внимание.
Moffie:
Трудно е да предизвикаш симпатия към южноафрикански войници от епохата на апартейда, които се поддават изцяло на насилствените расистки настроения. Оливър Херманус също не се справя, но за сметка на това успява да разобличи хомофобията и токсичната мъжественост в армията в потискащата и мрачна драма „Moffie“, която се развива през 1981 година.
Ratched:
След поредица от разочарования Райън Мърфи успя да ни изненада приятно със сериала „Ratched“, който ни напомни на класическите първи сезони на „American Horror Story“. Доизмислената история на героинята Милдред Ратчед от „Полет над кукувиче гнездо“ оживява пред очите ни с всичките си конфликтни детайли за потискана сексуалност. Сара Полсън, разбира се, успява да се справи страхотно с предизвикателната роля и да ѝ придаде дълбочина.
