PROUD.bg History e културната рубрика, в която ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. Със сигурност голяма част от вас сте виждали известната снимка с надгробната плоча, чийто надпис гласи: „Когато бях в армията ми дадоха медал за това, че съм убил двама мъже и ме уволниха за това, че обичах един мъж.“ В днешното издание на рубриката ни ви разказваме историята на личността, на която е посветен известния паметник – Ленард Матлович.
Ленард Матлович се ражда през 1943 година в Савана, Джорджия. Родителите му са консервативни и силно религиозни. На зряла възраст Ленард ще сподели: „Единственото, което ги интересуваше беше ‘какво ще си помислят съседите’. Трябваше да вършим всичко по строго определен начин. Беше ни забранено дори да пием газирана вода.“ Разбира се, тази среда няма да се окаже особено благоприятна за Матлович, когато той осъзнае различната си сексуална ориентация.
Бащата на Ленард е бил част от въздушната армия на САЩ в миналото и Ленард се чувства задължен да продължи дейността му. Когато навършва 19-годишна възраст, младежът се записва като доброволец за армията, която бива изпратена във Виетнамската война. Един от най-добрите му приятели Майкъл Бедуел разказва: „Той мразеше дълбоко себе си, заради начина по който беше възпитан да мисли. Веднъж дори призна пред мен, че една от причините да иска да замине за Виетнам е смъртта, която го очаква там.“
Службата му в армията по време на войната продължава едва три дни, тъй като Матлович бива сериозно ранен, след като стъпва върху мина. Краткото пребиваване, обаче, преобръща всичко. Във Виетнам той се сближава с чернокожи войници и осъзнава, че както Америка не е права за лишаването на цветнокожите от равни възможности, така тя не е права и за гей хората.
Когато се връща във Флорида, Ленард започва да посещава гей барове и там се запознава с успешни хора, които го изненадват, отличавайки се от стереотипите, с които е израснал. Макар и постепенно да приема сексуалността си, той намира за трудно да се разкрие пред семейството си. Когато започва да работи като инструктор във въздушната армия (подобно на баща си), Матлович се разкрива първо пред част от приятелите си.
В началото на 1974 година Ленард попада на статията в списание „Air Force Times“, която ще промени живота му. В нея се споменава, че гей активистът Франк Камени иска да предизвика закона, забраняващ на гей хора да бъдат част от армията, като използва подходящ случай. Тъй като за службата си Матлович е получил два медала, той решава, че е възможно най-подходящия човек за идеята на Камени.
През март 1975 година Ленард подава писмо към командващия офицер на въздушните сили, в което се разкрива като гей. В резултат на това, той бива уволнен. Само няколко месеца по-късно лицето му се появява на корицата на списание Times с огромно заглавие „Аз съм гей“. Материалът в списанието променя хода на активисткото движение за гей права, но и предизвиква противоречиви реакции от читателите, които упорито изпащат писма до редакцията месеци наред. Едни го наричат „позор за униформата, която носи“, а други се чудят „как е възможно да те награждават за това, че убиваш и да те лишават за това, че обичаш“.
След успехът и шумът, които статията предизвиква, Ленард Матлович се превръща в отдаден активист за гей правата. Ненавременната му смърт от СПИН през 1988 година не му позволява да доживее момента, в който забраната за гей хора в армията ще бъде отменена (2011 година). За сметка на това, Матлович оставя зад гърба си важно влияние за активистите за равни права, вдъхновение за ЛГБТ общността и легендарната надгробна плоча без име, която ще продължаваме да виждаме още десетилетия наред.
