PROUD.bg History e културната рубрика, в която потъваме в архивите и ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история.
Краят на 1971 година е. Минали са само две години от бунтовете в Стоунуол, а по света липсват открити известни личности. Всичко това се променя на 27 декември, когато хореограф с опит на сцената на Бродуей и бизнес мениджъра му прожектират нискобюджетен филм в малко арт хаус кино в Манхатън.
„Boys in the Sand“ е същинско явление за времето си – артистично заснет и сексуално експлицитен филм със сюжет. Диалог липсва, а саундтракът се състои от класическа музика. В лентата играят единствено мъже, които правят истински секс на плажа, до басейна и в луксозна вила във Файър Айланд. Създателите го рекламират като игрален филм, защото няма прецедент. Не прилича на евтината порнография, която се прожектира в киното на 42-ра улица. Показва гей секса като нещо красиво, което предизвиква адмирации.
Успехът на филма шокира режисьора му Уейкфилд Пул. На прожекциите започват да се появяват хетеросексуални двойки и жени, както и знаменитости като Рудолф Нуреев, Анджела Лансбъри и Лайза Минели. Уейкфилд и един от актьорите в „Boys in the Sand“ Кейси Доноват стават сред най-известните гей мъже в света, а пиратски копия на филма се прожектират в Европа години наред. Извън Ню Йорк хората научават за филма, благодарение на платените реклами, които Пул публикува във вестници и списания като „After Dark“ и „Advocate“.
Кадър от „Boys in the Sand“ (1971)Една година по-късно Уейкфилд и продуцента му Марвин Шулман се радват на втори хит. „Bijou“ е мрачен експериментален филм с участието на актьора Бил Харисън, който шокира зрителите с най-големия пенис, който са виждали на екран или през живота си. Проектът има такова психологическо влияние върху зрителите му, че те често споделят за него пред психоаналитиците си. Стига се дотам, че директорът на факултета по психология в Колумбийския университет кани Пул в дома си на Великден, за да прожектира „Bijou“ пред роднини и колеги.
След това се появява Джерард Дамиано, който се възползва от тази вълна в еротичните филми и създава лентата „Deep Throat“, ориентирана към хетеросексуалната публика, която копира изцяло рекламните кампании на Уейкфилд Пул. Когато филмът достига очакваните упехи, масовите медии го обявяват за началото на т.нар. „порно шик“ жанр, популярен през 70-те години. Истината, обаче, остава, че началото на този тип филми започва една година по-рано, благодарение на двама гей мъже, които дори нямат представа, дали някой ще се появи на прожекциите им.
Кадър от „Bijou“ (1972)Може би част от вас в момента се чудят защо не са чували за Уейкфилм Пул досега. Защо той не получава признание от кино историците и не го откривате на страниците на публикации, разнищващи историята на гей културата? Много специалисти, които се занимават с ЛГБТ+ история полагат усилия да десексуализират миналото. Те искат нашите лидери и пионери да бъдат оценени и възприети като всички останали хетеросексуални членове на обществото. Сексуалното създава неудобство в обществото.
Това отричане на секса не е модерно явление и не е единствено част от процеса на превръщане на хомосексуалността в мейнстрийм движение. По време на СПИН епидемията сексът се превръща в нещо подозрително и опасно. Голяма част от оцелелите гей мъже не искат да говорят за порно или сексуалния компонент от гей историята, защото таят огромно чувство на срам. За тях сексуалният хедонизъм е убиец, а порното – съучастник. Освен това, филмите на Уейкфилм Пул често биват преиздавани на видеокасети от ъндърграунд компании, които ги промотират като „порно от преди ерата на презервативите“.
За щастие, през последните години всичко това се променя. Пет от филмите на режисьора бяха възстановени от оригиналните източници и издадени от уважаваната DVD компания Vinegar Syndrome, която ги разпространява до почитатели на т.нар. cult филми. Така те достигат и до нови зрители и почитатели.
