Глория Филипова е проектен и комуникационен мениджър на фондация “Ресурсен център – Билитис” и една от ключовите фигури в ЛГБТИ активизма в България през последните години. Глория е координатор на четири тематични групи за взаимопомощ – младежка, куиър-феминистка, транс и интерсекс, както и група за съ-родителство, които се провеждат в София през последната една година. И четирите групи са създадени по проекта “ЛГБТИ хората се надигат за промяна”, финансиран от “ИЛГА-Европа”. Ето какво споделя тя пред PROUD.bg за целите, наблюденията си и бъдещето на всички тези инициативи.
С каква цел създадохте групите?
– В рамките на проекта “ЛГБТИ хората се надигат за промяна” създадохме 4 тематични групи – младежка, куиър-феминистка, транс и интерсекс, както и група за съ-родителство. Целта на всички групи беше да се създаде пространство, в което общността да обсъжда важни за нас теми и това да бъде текуща практика. Откакто съм част от движението (2015 г.), сме правили различни тематични събития, но те почти винаги са били единични. Тези групи дават възможност една тема или един проблем да се разгледат в дълбочина, да има продължение, да се въвличат нови хора, да има постоянен поток от обмен на опит, споделяне на идеи и опознаване. Идеята не е да има лектор, който предава знание на публиката, а да има динамична група, в която всеки взема участие и допринася според възможностите си. Това дава и усещане за общност, хората се опознават както по време на срещите, така и след тях, завързват се нови приятелства, раждат се нови идеи. Освен това тече и постоянна онлайн комуникация.
Какви са изводитe, които си правите от срещите?
– Основен извод е, че тези срещи са наистина нужни. Мисля, че всички ние имахме нужда да се срещаме по-често. През последната година в София наистина има безброй събития. Нашите срещи дават възможност да се образоваме взаимно, да си поставяме цели и да се сплотяваме като общност. Тези фактори са ключови в борбата за равенство. С колегите от ГЛАС и „Действие“ се шегуваме, че преди беше събитие да има събитие, а сега има по няколко на седмица. Наистина сме облагодетелствани в това отношение и силно се надявам тази вълна да се пренесе и в други градове в страната. Този процес дори вече започна – във Варна се създаде ЛГБТИ читателски клуб, а от „Билитис“ обмисляме да разширим Sofia LGBTI Community Fest и в други градове.
Какви са наблюденията ти за участниците, които се включват в групите за взаимопомощ?
– Наблюденията ми са, че в общността има страшно много потенциал – много способни и талантливи хора, които имат нужда от минимално побутване, за да разгърнат възможностите си. Наистина всеки може да бъде полезен за развитието на ЛГБТИ движението. Няма магистърско образование за това. Всеки допринася с каквото може, но много от нас все още не го знаят. Аз също имах нужда от това побутване, за да разбера, че има с какво да бъда полезна.
Кои са най-големите постижения на групите досега?
– Една от целите ни беше да дадем платформа за развитие и изява и тя вече дава своите плодове. Например един ясен резултат, който виждаме, е, че хора, които са се включили в някоя от групите преди няколко месеца, сега бяха доброволци към София Прайд или започнаха да доброволстват към ЛГБТИ организациите. Промяната се усеща и по време на срещите – някои участници поемат инициативата да водят част от срещите, да правят презентации, да пишат статии. С шестима младежи посетихме лагер за ЛГБТИ младежи в Словакия, където участвахме в провеждането на 4 уъркшопа. Това е страхотен напредък. Други участници споделят, че разговорите ни са им помогнали да се разкрият пред родителите си или да се застъпят за себе си, когато чуят хомофобски или трансфобски коментари. Всички тези истории осмислят дейността ни.
Защо смятате, че групите за взаимопомощ са важни за общността?
– На първо място, много от нас израстват в стигма. Казвано ни е, че сме болни и ненормални, че няма много като нас, че трябва да си мълчим. Лично за мен да намеря общността си, да се запозная с други куиър хора и да усетя, че не съм сама беше животопроменящо. Разбира се, днес с интернет е по-лесно да намериш общност, но все пак е различно когато можеш да видиш своите хора на живо, да споделите както ви тежи, да се подкрепяте. Групите за самоподкрепа са важни именно с това, че се подкрепяме един друг и ставаме семейство.
Как смятате да продължите проекта?
– Със сигурност с изтичането на проекта срещите на групите няма да прекъснат. От няколко месеца вече в София има общностен ЛГБТИ център – Rainbow Hub, така че основното препятствие, което срещахме преди – липсата на място, вече е преборено. Планираме отделните групи да си гостуват, като това да има по-информиращ ефект. Различните букви – ЛГБТИ – срещат различни предизвикателства, затова смятаме, че колкото по-често обменяме информация, толкова по-сплотени ще бъдем и ще можем да си бъдем по-добри съюзници. Доста участници изявяват желание да се включват по-активно в ЛГБТИ активизма, така че това е друг важен аспект, който искаме да развием.
Какви други групи смятате, че са необходими на общността в България?
– През есента планираме стартирането на група за самоподкрепа на ЛБТ жени. Често дори в ЛГБТИ пространства срещаме сексизъм и недостатъчна възможност жените да изразят себе си, затова това ще бъде следващата ни крачка. Имаме и идея за срещи на хора над 30 години, тъй като младежката ни група има възрастово ограничение до 29, а много хора, които са над тази възрастова граница имат интерес да участват в подобни срещи. Темите, които може да се засягат, са безбройни, така че има много пътища, които общността ни предстои да извърви.
С какво създаването на общностния център Rainbow Hub спомогна за сформирането на тези групи?
– Rainbow Hub много бързо се превърна в наш дом. Нуждата за подобно пространство се усещаше осезаемо, особено през последната година, когато имаше безброй събития и от чисто логистична гледна точка беше предизвикателство да се местим всеки път. Като изключим практичната страна, Rainbow Hub е мястото, което усещаме като наше, в което можем да подредим куиър литература и да закачим знамена, да намираме информация и да се консултираме. Също така то е и място, където да се срещаме без притеснения, че ще бъдем съдени. Хъбът става все по-шарен и се радваме, че все повече хора от общността го припознават като свое място. Каня всеки, който има желание да се свърже с нас и да ни посети. Имаме богати информационни ресурси, материали за безопасен секс и ще се радваме да се запознаем и да поговорим както с всеки член на общността, така и с нашите съюзници.
